Позиция на НИС относно модернизацията на армията
June 6, 2016
„Движение 21“ иска въвеждане на машинно и електронно гласуване
June 10, 2016

Данаил Георгиев е заместник-председател на „Движение 21“. Магистър е по международни отношения от СУ „Св. Климент Охридски”. Експерт в областта на парламентарния и гражданския контрол над секторите външна политика, отбрана и сигурност. Бил е сътрудник на Комисията по отбрана и на Комисията по външна политика и отбрана в 40-ото и 41-ото Народно събрание.
Г-н Георгиев, в понеделник Националният изпълнителен съвет на „Движение 21“ разпространи позиция във връзка с двата проекта за инвестиционни разходи за отбрана, които армията ни трябва да направи. Какво се крие зад бързото им одобрение?
Проектите за модернизация на въоръжените сили на Република България са належащи и е необходимо да бъдат реализирани. В голяма степен това важи за модернизацията на военновъздушните сили. Това е проект, който беше отлаган във времето и който нито едно от последните правителства не намери куража да стартира. Обезпокоени сме обаче от това, че проектът за закупуване на два патрулни кораба, преминава прекалено бързо и без достатъчно анализ и дискусия в експертната общност. Нашето притеснение произтича и от факта, че разходите, които са значителни по обем, могат да бъдат неефективно похарчени и да се придобият кораби, които няма да изпълняват ефективно възложените им задачи и реално да не се получи качествен принос към отбранителните способности на страната.
Експертите са разделени на два лагера в момента. Едните считат, че България трябва да закупи употребявани самолети, разходите за които са по-малки, докато други смятат, че страната ни трябва да има на разположение нова бойна техника.
Крайното решение за това какви самолети ще бъдат закупени трябва да бъде взето от експертите. Все пак най-добре професионалистите от военновъздушните сили да дадат становище. Според мен трябва внимателно да бъдат съпоставени разходите, за придобиване на употребявана или нова техника, спрямо жизнения цикъл на машините.
Може ли в момента България да изпълнява своите ангажименти като член на НАТО? Способна ли е армията ни да отбранява територията ни и да участва наравно в отбранителни мисии в случай на необходимост?
Страната ни не е останала без потенциал за отбрана, но не можем да си затваряме очите пред факта, че българските въоръжени сили са в мизерно състояние – както авиацията, така и флотата, така и сухопътните войски. Напомням, че наскоро парламентът прие промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, с които охраната на българското въздушно пространство да се извършва не само самостоятелно от Българската армия, но и съвместно с други въоръжени сили. Това решение само по себе си говори достатъчно за състоянието на авиацията ни. Наред с това, състоянието на патрулните кораби от флота ни е доста проблематично. Произведените в бившия СССР кораби са стари, несъвместими със съюзниците, неподлежащи на модернизация. От трите белгийски фрегати, които въпреки възрастта си, са оперативно съвместими със силите на НАТО, само две са в състояние да плават. Но пък са на практика беззащитни, тъй като основното им въоръжение е или с изтекла годност, или изчерпано. Въпреки че модернизацията в сухопътните войски засега се отлага, това не означава, че състоянието им е значително по-добро. Основната бойна техника е на възраст 30-40 години, което означава в края на нормалния срок за експлоатация и морално остаряла.
Казахте, че се притеснявате относно реализирането на проекта за придобиване на два патрулни кораба. Какво считате за нередно?
За нас модернизацията на въоръжените сили не може да бъде просто разход за покупка на някаква стока. Тези проекти трябва да бъдат обвързани с ясно измерими ползи за отбранителните способности на армията, с инвестиции и навлизане на нови производствени технологии – военни и граждански – в български компании, с разкриване на нови, устойчиви работни места на територията на страната. Положителното при проекта за придобиване на два нови патрулни кораба, е че има намерение български предприятия да участват в производството и поддръжката. Неясни са обаче отговорите на множество въпроси, сред които: Как е получена максималната стойност на проекта от 820 млн. лв.?
Разчети на експерти сочат, че няма как исканите корвети да струват толкова малко, ако са качествено построени и оборудвани с въоръжение и техника за ефективна борба и с подводен, и надводен, и въздушен противник. Сумата вероятно ще е значително по-висока, близка до двойната. Едновременно с придобиването на двата нови кораба трябва да бъдат възстановени бойните способности на фрегатите “Дръзки” и “Верни”. Това е неизбежно, ако все пак искаме да имаме годни за използване патрулни кораби. Но да излезем извън обхвата на сделката за корабите. Други резонни въпроси са: Тези ли са най-важните и приоритетни проекти за модернизация на въоръжените сили? Защо и за кога се отлагат придобиването на бойна техника за сухопътните войски, модернизацията на стратегическите системи за управление в Министерство на отбраната и Българската армия? И най-важните въпроси: Как е осигурено финансирането на проектите за модернизация, включително и в следващите управленски мандати? Посилно ли ще бъде за държавния бюджет?
Все пак, изглежда България е на път да изпълни ангажимента си към съюзниците от НАТО да отделя 2 % от БВП за отбрана. Това не е ли стъпка в правилната посока?
Нарастването на разходите за отбрана до два или повече процента от брутния вътрешен продукт ще бъде гигантско прахосничество, ако не води до повишаване способностите на Въоръжените сили – да отбраняват страната, да участват в поддържането на международния мир и сигурност, да се включват в поддържането на сигурността в мирно време. За да се постигне това, трябва проектите за модернизация да се изпълняват балансирано, в комплекс и да се допълват взаимно. Струва ми се, че такъв процес няма да бъде осъществен. Обезпокоен съм как проектите преминаха от Министерския съвет до одобрението от Народното събрание без съществена дискусия. Пестеливи на аргументи по същество или твърде общи са оценките както на експертите от неправителствения сектор, така и специалистите от българската армия. Изглеждат като опиянени от размера на одобрените разходи. Разбира се, модернизацията е неотложна, но трябва да сме внимателни при сделките отново да не бъдат пропуснати важни детайли, които да осакатят бъдещите придобивки откъм важни способности.
Затова и „Движение 21” настоява за максимален ангажимент от страна на държавните институции за осигуряване на високо ниво на прозрачност, отчетност и контрол. В тази връзка, бих искал да подчертая особено важната роля на Народното събрание. Задача на парламента е не просто еднократно да даде картбланш за похарчването на парите, а да наблюдава стриктно и отблизо, да изисква информация, да следи за нередности в процедурите по възлагането и изпълнението на поръчките. Пасивността на Парламента, отказът да развива и да използва капацитет за ефективен парламентарен контрол във всичките му измерения, вреди на обществения интерес и прави възможни системните мащабни злоупотреби с публичните средства.

Коментари в facebook

коментара