Татяна Дончева (част I): “Левски”, лошият политически театър и Македония
May 26, 2016
Позиция на НИС относно промените в Изборния кодекс
May 27, 2016

And back in the saddle: ти какво направи срещу задкулисието?

Борих се още в самата БСП. Борих се срещу начина, по който партията се развива – и срещу това, че този начин предполага обезсърчаване на хората, предполага все по-голямо смъкване на капацитета на държавата, на администрацията, на политическите решения, на икономическите. И видях, че няма оправия, просто задкулисниците контролират достатъчно здраво процеса. Затова направихме “Движение 21”.

В публичното възприятие за теб обаче има един лек, хм, екзистенциален проблем – какъв беше този внезапен десен завой на червено, така да се каже?

Няма такъв. Смятам, че подобно възприятие на моето посещение на конгреса на ДСБ може да се роди само в главите на много предразсъдъчни хора. България има съвсем други екзистенциални проблеми. Защо човек е конструиран с две ръце и с два крака, с две полукълба на главния си мозък, с две уши, с две очи? Трябва да има баланс. “Лявото” и “дясното” ще съществуват, могат политически да водят състезания, могат да водят борба на идеи, могат да се побеждават на избори, могат да предлагат алтернативни решения в името на това нещата да станат по-добре. Трябва да има нормална политическа система, в която “лявото” и “дясното” да са изразители на реални интереси, на реални групи хора; и e време това да бъде осъзнато, а не просто хората да са записани като стадо в един или друг отбор – и да ходят на фенски принцип да се надвикват един с друг.

Ти самата къде се поставяш като убеждения? С цялото си “лефтистко” наследство?

В центъра – поради очевадния проблем, че големите групи хора рецитират лозунги. Само лозунги, зад които няма нищо. Животът не може да бъде променян без фактически действия. Лозунгите са част от тази трансмисия, ама малка част. Голямата част е визия, организация и резултати. И тази организация е във всякакъв смисъл. Като в това да обясниш на хората какво се иска от тях, къде ще отидат техните усилия, какъв трябва да бъде техният продукт, защо той ще им послужи – така се създават съмишленици. Иначе сме просто вид футболни агитки, които се надвикват. Дет се вика, те могат да се надвикват и на празен стадион. Те могат да се бият даже извън стадиона, но това е безсмислено. Да ти припомня мъдростта на китайците – важно е котката да лови мишки, а не дали е бяла или черна. Ако на теб повече ти харесва бялата котка – вземи си бяла, ако ти харесва повече черната, вземи си черна. Но важното е и бялата, и черната котка да ловят мишки. Това не може да стане само чрез това дали сме се записали в “лявото” или в “дясното”, тъй като това е хронична слабост на българската политика.

Как да се реши този идеологически конундрум, или пък по-скоро вечен наш импас? И още по-важно, как да се изкорени априорната “партизанщина”?

Аз се опитах – опитах да дам решение по аналогия на начина, по който на мен са ми преподавали инструмента цигулка, в който са изкоренявали недостатъците, които проявявам, когато свиря. Значи, при подобно обучение изчистват подробностите и те фокусират върху елемента, в който бъркаш, за да можеш да го преодолееш. Не е проблемът дали ние ще се запишем в “лявото” или в “дясното”. Проблемът е, че нито “лявото”, нито “дясното” произвеждат политически продукти, които да създадат материална и духовна култура. Затова аз вадя идеологията настрани и казвам, “хайде сега извън идеологията, моля, кажете, първо, кои са вашите проблеми и, второ, как те трябва да бъдат решени” – като стъпка едно, две, три, десет, до крайния резултат, и не ми говорете за лозунги. Но това не означава, че аз нямам в главата си и “ляво”, и “дясно”. Комуникацията с десните според мен е естествена – трябва да се промени политическата система до нормален вид, в която институциите работят автентично, решенията се взимат в институциите, те са организирани в една система, подчинена на верен алгоритъм, който прави добра държавна администрация – добре работеща, добре функционираща, с хора, които са за местата, които заемат, и които, работейки там, знаят за какво става дума, имат връзка помежду си. И това е машина, която обслужва всички ни. Това нещо иска да пипаш внимателно, с отвертката, няма как да стане иначе. Иначе все едно гледаме автомобил, който не се движи, само че от позицията на едни, дето само въртят волана, а нищо не разбират от двигатели. Българската политическа система е пълна в момента с такива хора. Ми добре, ама нали е дефектна машината, кой ще я оправя? Някой, дето разбира от двигател, някой, дето може с отвертката и по друг начин на сглобяване и разглобяване? Иначе какво – ще си седим, ще си рецитираме и ще си викаме, “аз съм за Порше, а пък аз съм за Майбах”.

ГЕРБ десни ли са според теб?

Не.

Напротив – те създават работни места за свои хора, на партиен принцип.

Те не създават работни места.

Тъкмо там е горчивата шега.

Разбирам, но извън нея, да сме честни – те са типична клиентелистка формация, родена от старата комунистическа номенклатура. Техният обслужващ персонал, който изпълнява своите ангажименти към тия, които са ги поставили, междувременно забогатява на принципа “в мен е хляба, ножа и сиренето, а вие ходете да си протестирате по жълтите павета, не ми пречите, аз разпределям”. Те не създават нови работни места дори за своите, а разпределят местата в държавната администрация, в общинските администрации, направили са си “машина” за изборите, както справедливо каза. Тази машина за изборите е свързана с откровени манипулации на ГРАО, на Информационно обслужване и т.н.

Забележи обаче, аз дори имам леко кантианска теория за това – т.е. мнозинството е превзето, като вземеш чиновници на всички нива, плюс семействата им, плюс купените гласове – и армията на простите става непобедима. Тя произвежда система, която казва нагло “чао” на всякакъв категорически императив.

Но те няма да бъдат мнозинство, ако ние активираме масата хора да гласува. Чиновниците няма да бъдат мнозинство. Освен това самите чиновници са притискани по начин, който вече става неприемлив. Така че нашата консолидация е също в действие – на онези хора и с леви или десни убеждения, които разбират, че без здрава политическа система върху политически принципи, без нормален политически живот, без нормален избирателен процес, не можем да направим политически нищо. Въпросът е в това, за което пръв спомена преди време – думата “гражданственост”, осъзнатата реакция срещу това зловонно статукво.

Което позира като част от ЕНП, докато управлява по “котарашки”?

Да.

Но соц-байганьовското е безсмъртно – според него протестиращите са някакви чужди тела, някакви “лигльовци”, които викат нещо там “на центъра”, вместо да се хванат на работа.

“Шумят софийските сноби”. (смях)

Merci beaucoup. Но – и то е голямо “но”: как да стане промяна без пари? Парите са в олигарсите, а те възпроизвеждат свой модел.

С организация. Разбира се, че не може да стане без пари. Но е грешка да се търси съпоставимост на парите, с които ще се състезаваме. Има едно минимално количество пари, от които има нужда, но в много по-голяма степен трябва организация, взаимна здрава комуникация и правилна посока на това, което ще се прави. Има достатъчно много недоволни хора. Обаче те са пасивни, защото не вярват, че може да се промени статуквото.

И пак стигаме до един дребен недостатък – и той е, че сме малцинство.

Да, малцинство сме, обаче всички големи начинания са започвали от такива малцинства. Аз смятам, че в бизнеса на България – и в средния и дребния, и в интелигенцията, и в държавната администрация – има хора, за които ножът е опрял до кокала. Защото онези, когато преразпределят, те карат да вършиш престъпления, карат те да вършиш всевъзможни безобразия, да си плюеш на дипломата, да си плюеш на фасона, да обслужваш някакви безумни измекяри и ти в един момент си казваш, “абе, струва ли си това, това ли е смисълът, за това ли ходя на работа, за това ли е всичкото това усилие”. Така че аз на форума на ДСБ казах – не може да има берлински стени, каквито има досега.

Като казваш “общо действие”, това означава ли общо действие с Радан?

В момента е Радан. Утре може и друг да е. Въпросът е, че без общи усилия не може да се стигне до нормален изборен процес и не може да се стигне до промяна. Много хора искат промяна. И аз смятам, че те са много повече от тези, които ти обрисува като гласуващи за ГЕРБ. Има мнозина, които не гласуват – много хора искат промяна. Въпросът обаче е да консолидираме една група хора, които наистина да я направят и, без да се занимаваме с това колко време ще ни отнеме усилието или дали ще сме живи да получим признание, да направим каквото трябва.

Какво правим обаче с твоята адвокатска биография, в която изникват създатели и крепители на задкулисното статукво – като “Мултигруп” и Гриша Ганчев?

Забрави да споменеш Ванко 1. По въпроса за Ванко 1 си отваряш “Уикипедия”. Ванко 1 е типичен пример на медийна злоупотреба, за да бъде някой омаскарен. Аз не съм вносител на закона, на сайта на движението сме сложили факсимиле от закона с неговите вносители. Защо толкова години се говори, че аз съм автор на този закон?

Защо?

Просто защото навремето Румен Петков и приближени използваха позициите си в МВР и едно мое двуседмично отсъствие, за да скрият всички хора, които са подписали закона и да кажат, че аз съм човекът, който е внесъл закона. Законът е внесен първо от Министерски съвет, с подписа на Сергей Станишев, после оттеглен от Сергей Станишев, защото съдържаше много повече текстове, за които се прецени, че са негодни за законодателно приемане; и накрая внесен от четирима депутати, след като експертна комисия на Министерски съвет им беше изчистила текстовете. Те също не са анализирали детайли, налични дела, какво щяла да прави пловдивската прокуратура или някой друг.

А по отношение на “Мултигруп” и Гриша Ганчев?

Аз съм адвокат на свободна практика. Като адвокат на свободна практика аз имам определени задължения, както например лекарите. Разбира се, моя работа е да преценя в какви дела ще участвам и с какви позиции. Ако някой има някакви възражения по което и да е било действие извършено от мен с “Мултигруп” или фирма на “Мултигруп”, моля да го представи. Мисля, че няма да представи нито едно дело. Защото аз не съм била адвокат по нито едно дело на групировката. По нито едно. Нито на нейни фирми.

А тогава защо си замесена?

Аз съм адвокат, който е работил с “Мултигруп”, който е давал консултации на “Мултигруп”, и няма нито една от тях, в която да има нещо укоримо. По същия начин и с Гриша Ганчев. Категорична злоупотреба с право е делото срещу “Литекс” и обвиняемите лица. И там битката беше за превземане на определени дълготрайни активи. Цената е един наказателен процес, след като Гриша Ганчев не се е съгласил доброволно да ги подари. В крайна сметка аз смятам, че това е добра кауза. Аз смятам, че и Илия Павлов, и Гриша Ганчев са със сериозни бизнес-постижения и с репутация на сериозни бизнесмени. Аз не защищавам наркотрафиканти, убийци, изнасилвачи – не защищавам криминални престъпници. Просто имам ангажименти по дела, и те са изпълнени.

Като колега-юрист не подлагам на съмнение твоите действия в професионален смисъл. Проблемът обаче е по-дълбок и свързан с моралното възприятие – покойният Илия Павлов е един от строителите на съвременния олигархичен модел, срещу който заявяваш, че се бориш.

Да, ама 2001 година беше преди 15 години. Къде е в тези 15 години “мултигрупата”? Аз къде съм била 2001 година? Може ли някой да ми извади едно гласуване, решение, предложение, което да е обслужвало “Мултигруп”, докато аз съм била депутат? Не съм имала никакви отношения извън познанствата. Какви претенции имаш към останалата част? Кого да взема за клиент? Аз съм адвокат на корпорации. Защото се занимавам с данъци, с облигационни отношения, моите клиенти са корпорации. Извинявай, ама и жената на Тони Блеър е така. Така че това какво означава?

Но Шери Блеър на практика се отказа от юридическата си битност, когато Тони Блеър стана министър-председател.

Защото тя имаше съвсем други ангажименти. И затова аз, в моята битност хем на политик, хем на адвокат, гледам да имам време и за едното, и за другото; не мога да вземам всеки за клиент, правя си сметката в кои клиенти да се вложи повече време, повече занимания. Обаче все така смятам, че е почтено да предотвратиш опита на една група хора да осребри държавните си позиции, като краде бизнеса на други хора. И тъкмо затова говоря с теб. Това е почтена позиция и аз няма да я изоставя.

Първа част от интервюто на Ивайло Цветков със Татяна Дончева можете да прочетете ТУК