Маргарита Петкова: Движение 21 има потенциал да решава проблемите на Добрич
July 21, 2015
Камен Иванов: Митове и легенди за цената на тока
July 30, 2015

Партиите на статуквото са срещу съдебната реформа, включително и ГЕРБ. Не може основната управляваща партия да връзва ръцете на министъра на правосъдието и вместо да се работи върху сериозна конституционна реформа, да се имитират псевдо промени за замазване на очите на хората.

Не може да сведеш кичестия явор до клечка за зъби, а сега да се мъчиш от клечката за зъби да направиш косъм и да искаш да го изкараш кичест явор. Това съзирам в напъна на премиера Бойко Борисов все пак да постигне консенсус, ако ще – по половин текст, по половин член или по една дума. Така няма да се постигне никакъв ефект. А пък без да се постига ефект, упражнението няма смисъл. Няма кой да повярва на такива опити за реформа нито в Европа, нито в България. Крайно време е да се престане с упражненията, насочени към създаване на привидност.

В момента единствено Реформаторският блок и по-точно представителите на ДСБ показват желание за стартиране на съдебна реформа. Внесеният от правосъдния министър Христо Иванов законопроект обаче е твърде орязан, за да бъде наречен реформа. Лансираният от ДПС „алтернативен проект“, който ГЕРБ, АБВ и Патриотичният фронт са готови да подкрепят, е абсолютното доказателство за липсата на желание да бъде проведена истинска реформа.

За „Движение 21” съдебната реформа е политическа задача № 1

По време на парламентарните избори „Движение 21“ беше единствената политическа партия, която смяташе, че реформата в правосъдието е политическа задача номер 1 на следващото управление. Подобно виждане не застъпваше нито една от парламентарно представените политически партии, особено най-многобройната в лицето на ГЕРБ. Сега, по-малко от година след изборите вече е несъмнено за всички, че реформата в правосъдието трябва да бъде реализирана, независимо дали това се случва поради външен натиск или защото е осъзната подобна необходимост. „Движение 21” ще продължи да работи по начина, по който е заявило, защото развитието на политическата ситуация в Българя показва, че на следващите парламентарни избори вече може да се търси масова подкрепа за политическа сила, която иска да прави реална конституционна реформа.

Кой спъва реформата

Висшият съдебен съвет в сегашния си персонален състав се брани със зъби, лакти, нокти, с камъни и дърве, като опълченците на Шипка. Най-активен опълченец се явява ДПС, прави го изключително хлъзгаво, йезуитски и същевременно твърдо. Първоначално те твърдяха, че ще подкрепят промените, като от три седмици насам твърдят, че няма нужда от промяна в Конституцията. Тази позиция беше сменена преди два дни, когато стана ясно, че има-няма за един час Лютви Местан, може би и Пеевски, са в състояние да напишат нов текст за изменение, който да внесат, ако реформаторите изтеглят своя. Всеки запознат със законотворческата дейност, знае че има технологични срокове за обработване на един законопроект, за произнасяне по него от страна на съответната парламентарна комисия и допълнително време за неговото внасяне в парламентарна зала. Тогава може да си представи до каква степен е безумно казаното от Лютви Местан за начина, по който може да се движи „конституционният проекто проект“. Днес (бел. ред – вчера) тази позиция има ново развитие. ДПС вече не може да пише проект за един час, което си е било ясно още вчера, но може да сезира Конституционния съд да се произнесе дали въобще са допустими въпросните конституционни промени. Това издава недвусмислено твърдото нежелание на ДПС за каквито и да е било промени. Опитът на Бойко Борисов да постигне съгласие по отделни текстове и така да „спаси” съдебната реформа е кауза пердута.

Съществените разлики

Първата и най-съществена разлика в исканията на „Движение 21“ и проекта на ДПС и ГЕРБ е разделянето на Висшия съдебен съвет на две отделни колегии – съдийска и прокурорска. Но не просто като форма на заседаване и форма на обсъждане, а като начин на гласуване.

От ключово значение е на двете колегии да се позволи самостоятелно гласуване по предмета им на дейност. Всяка колегия трябва сама да взима решенията за назначаване, повишаване, понижаване, освобождаване или преместване съответно на съдии или прокурори. Ако това се прави от пленума на Висшия съдебен съвет, то сме преливали от пусто в празно, тъй като и в момента решенията се вземат по този начин.

ДПС, АБВ и БСП дадоха невиждан отпор срещу отпадането на тайното гласуване във Висшия съдебен съвет. За да се премахне лобизма във ВСС и да се създаде възможност за публичност и прозрачност, явното гласуване е задължително. Съпротивата от страна на ДПС е обяснима, защото те контролират ВСС. Въпросът е защо са против АБВ. Те не са представили абсолютно нищо, нямат капацитет да го направят, независимо че биха могли да използват старите експерти на президента Георги Първанов, които бяха главен прокурор, председател на ВКС, самият бивш президент разполага с квота в конституционния съд. Само че да започне да пази статуквото на ВСС е меко казано странно. По-скоро може да си помисли човек, че групата Пеевски и групата АБВ получават команди от едно и също място, отколкото по някакъв начин да си представи общи интереси. БСП са заели една странна, пасивна позиция. Де факто червената партия е за запазване на статуквото, което е меко казано странно.

Съществено е и уреждането на правомощията на министъра на правосъдието да председателства пленума на ВСС и да присъства на заседанията на двете колегии.

В предложените текстове за изменение на Конституцията е включено изискване главният инспектор на ВСС да има най-малко 15 години юридически стаж, от които не по-малко от 10 – като съдия. Това е груба интервенция в полза на съдиите. Изискването за висок общ юридически стаж е от съществено значение, но изискването за съдийски стаж автоматично отхвърля възможността експерти, които не са работили достатъчно като съдии, да могат да бъдат избирани на този пост. Нещо, което не е далновидно и разумно. Законопроектът за промяна в конституцията не може да съдържа подобни реверанси към нито една от юридическите професии.

„Движение 21“ смята, че без радикални промени в съдебната система, които започват преди всичко с определяне мястото на прокуратурата спрямо съдебната система, е невъзможно да има съществен напредък в правораздаването и в постигане на върховенство на закона.