Движение 21 и ДЕОС обсъдиха възможности и теми за бъдещо сътрудничество
March 2, 2016
Данаил Георгиев, зам.-председател на “Движение 21”: “Младите хора предпочитат хаштага пред параграфа”
March 18, 2016

Уважаеми госпожи и господа, делегати на форума на Демократи за силна България. Вярвам, разбирате вълнението ми, защото мисля, че това е първия случай, в който политик, произлизащ от левицата присъства на форум на крайната, ясна и бойка десница. Миналата година ние поканихме ръководството на ДСБ на нашия първи конгрес, сега ще ги поканим пак на 02.04, този път вероятно ще уважат поканата.

Аз съм политик, произлизащ от левицата, който имаше историческата участ през 1997 г., в годините на най-острото противопоставяне, да се изправи и да брани нейните идеи и вероятно да си навлече гнева и омразата на голямата част от вас. Времето обаче роди между мен и вашите лидери тогавашни, а лаская се да си мисля и сегашни, едно уважение и респект, основани на взаимност между хора, които смятат, че политиката е принципи, че политиката е визия, организация и резултати, че това трябва да се иска и от левицата и от десницата.

Не е страшно, че имаме различни виждания, когато те са добросъвестни и когато в крайна сметка изразяват нашата любов към страната и към хората, които представляваме. Такива са били моите отношения с г-н Иван Костов, както и с г-н Йордан Соколов и с г-н Светослав Лучников, и с част от колегите, с които съм работила в тази зала. Смятам, че ние имаме история в общата си работа. Вярвам, ще се съгласите, че Закона за досиетата, беше такава история. И тя не беше лесна за постигане. Не беше лесно хора, които произлизат от различни партии и нямаше никаква логика да опрат гърбовете си, да го направят, за да пробият тази стена. Аз разбирам недоверието, което е натрупано и нещата, които са внушавани в годините, че между лявото и дясното трябва да има Велика китайска стена.

Вярвам обаче, ще се съгласите за няколко неща: първо – българската политическа координатна система е тотално объркана. Нито лявото е истинско ляво, нито дясното е истинско дясно. Какво дясно има в мутрите и мафията, които са се намърдали в Европейската народна партия? Ние докарахме България до там да поднесем държавата на мутрите и мафията. И не го направихме за един ден, нито с един акт. Ние го правихме лека-полека от 2003 г. насам, без съзнанието какво ни чака и какво е пред очите ни. И много често говорехме, че е важно дали нещо е ляво или дясно, а не какво се крие в същността.

През 1979 г. бях в Щатите и в учебник по история видях една снимка – на нея Никита Хрушчов, от едната му страна има микрофон, а от другата – пуйка. Търсейки генезиса на снимката и какво тя изразява, разбрах че Хрушчов е бил един месец на посещение в Америка и го завели във ферма за пуйки и там го попитали: „Г-н Хрушчов, какви са тези пуйки по своята същност: капиталистически или социалистически?“

Водейки се от предразсъдъци, отказвайки да приемем най-голямата опасност на нашето време – мутрите и мафията, които абсолютно изключват нещата, за които Гроздан Караджов говори преди малко, трябва да се запитаме: Ние нормални хора ли сме? Ние за какво живеем? Колко години имаме още? За какво ще се борим, не в смисъл да развеем томахавките и мачето и да бием по някого? Как искаме да осмислим живота си, какво искаме да се получи в неговия край?

Трябва да признаем следното, ние сме дали държавата на мутрите и мафията, ние сме допуснали те да заемат централното място на българската десница в Европейската народна партия. Някога там бяхте вие – ДСБ. Мислите ли, че обединението Реформаторски блок извоюва нещо повече в територията на Европейската народна партия? Аз не мисля.

Говорите за обединение вдясно, но дясното и лявото са два големи фрагмента. Как искате да се направи алтернатива на ГЕРБ? Партията де факто е заела една огромна част от дясното, не като умове и сърца, но като активни хора, които са конформисти, брутални, прости, нахални, които обаче са добре организирани и ефикасни. И какво от това, че ваши привърженици са софийския хайлайф и старата аристокрация, като в крайна сметка ние вече сме изправени пред това да няма нужда да има избори, защото няма никакво значение кой за кого е гласувал, важното е кой какво е написал в протоколите. След като вие, традиционен член на Европейската народна партия, години преди ГЕРБ да се присъедини към нея, не можете да извоювате международна подкрепа този начин на провеждане на изборите да бъде прекратен, какво остава за всичко друго? Партията на европейските социалисти също по нищо не се различава от ЕНП, но кой да бъде съюзникът на нормалния човек, членуващ в дясна формация, в премахването на мутрите и мафията? Затова трябва да се търси широка платформа, която да почива на желанието ни да отстраним мутрите и мафията от властта.

Трябва да нормализираме политическия живот в рамките на следващите 4-5 години и когато успеем да направим това лявото и дясното ще могат да се развиват естествено, върху естествени интереси, върху хора, които проповядват съответни възгледи. И няма нищо страшно, че едните щели да принадлежат по-вляво, а другите – по-вдясно, стига да сме отстранили това туморно образувание върху България.

Да спрем да се осланяме на Европа по начина, по който го правим досега. Да изповядваш европейските ценности, да се мъчиш да направиш демократични принципи е едно, а да смяташ, че Европа те е осиновила, и че някой ще дойде да ти реши проблемите е празна работа. Затова аз смятам, че ние трябва да обединим усилия в отстраняването на мутрите и мафията от властта.

Исторически примери в последните 25 години, за да не смятаме, че говорим далечно и отвлечено. В началото на прехода СДС представляваше един съюз на различни формации: част от тях бяха синдикални, част – политически, част – граждански, част – леви, част – десни, част – неопределими, както казват днес несистемни играчи. Какво от това? Когато всеки е достатъчно слаб да се изправи срещу злото, трябва да обединим усилия. Помните ли как БСП загуби името си на партия, която има кадрови потенциал и може да носи модерни решения? Като в продължение на години прехвърляше на десницата всички непопулярни мерки, защото са десни. Но да се яде три път на ден не е нито ляво, нито дясно, то просто е необходимост. И както казваше Христо Кирчев: „Аз съм десен, но за да стана варненски кмет, трябва да гледам цената на билетчето за градски транспорт“.

Предлагам ви, вместо да продължим да бъдем пленници на едни предразсъдъци, да видим реалността такава, каквато е. Висшата номенклатура ни поднесе това голямо изпитание, това голямо предизвикателство, да ни натресе на върха на държавата своите охранители, помощен персонал и прислуга. Обръщането на палачинката трябва да стане по сценария от 1996-1997 г.

Коментари в facebook

коментара