ВЪНШНА ПОЛИТИКА
Българската външна политика
Българската външна политика трябва да се основава на националните интереси.
България е значим фактор за утвърждаването на стабилността, добросъседството и сътрудничеството в Югоизточна Европа и в Черноморския регион.
Посредством участието си в международни организации, членството в Европейския съюз и в Организацията на Северноатлантическия договор страната ни трябва да съдейства за установяването на мир, сигурност и устойчиво развитие в глобален мащаб.
България е значим фактор за утвърждаването на стабилността, добросъседството и сътрудничеството в Югоизточна Европа и в Черноморския регион.
Посредством участието си в международни организации, членството в Европейския съюз и в Организацията на Северноатлантическия договор страната ни трябва да съдейства за установяването на мир, сигурност и устойчиво развитие в глобален мащаб.
В последните месеци геополитическата обстановка в региона около България се изменя динамично. Върху страните от Балканите е особено силно въздействието на сили, предизвикващи дестабилизация, които в определени случаи изглеждат целенасочено направлявани. Слабите граници, миграционните потоци, неукрепналите икономики, корупцията, социалните, междуетнически и религиозни напрежения правят определени държави, а с това и целия регион особено уязвими. В регионален, в както и в глобален мащаб сме изправени пред множество конфликти, които пряко засягат сигурността и стабилността на страната ни.
В тази сложна ситуация, външната политика на България трябва внимателно и професионално да анализира процесите и с действията си да цели утвърждаването на стабилността, добросъседството и сътрудничеството и партньорството в Югоизточна Европа и в Черноморския регион.
Непосредствените външнополитически заплахи за сигурността на страната ни произтичат основно от миграционния натиск, източниците на тероризъм и радикализация в Близкия изток, разместванията в стратегическата среда за сигурност в Черноморския регион, крехката стабилност на страните от Западните Балкани. Все по-често проявяващите се вътрешни разделения в Европейския съюз са потенциална заплаха както за страната, така и за Съюза като цяло, с оглед рисковете пред бъдещото ми развитие като единна общност.
Двата геополитически фактора, които имат потенциал най-силно да влияят върху нашата сигурност и обществено-икономическо развитие, са Русия и Турция. Двете държави с имперско минало активно прилагат външнополитически стратегии, целящи придобиване на водеща роля в регионален план, а Русия и връщане на статута си на незаобиколим глобален фактор.
Вътрешнополитически събития
След поредицата от вътрешнополитически събития, говорещи за все по-ясно отстъпление от принципите на демокрацията, както и с обтягането на отношенията с Европейския съюз и особено с Германия, Турция се очертава като труден партньор. С особено внимание и загриженост трябва да следим действията на Турция по отношение конфликта в Сирия, кюрдския проблем, контрола на миграционните потоци, както и поведението ѝ в близкоизточния регион. За България е важно да бъде поддържан политическия диалог и сътрудничеството по актуалните проблеми като миграцията, борбата с тероризма, борбата с трафика на хора и оръжия. Продължаването на конфронтационната линия в турската вътрешна и външна политика носи висок риск от провал на споразумението с ЕС за пренасочване на бежанския поток, което засилва заплахата от наплив на незаконни мигранти към българските граници.
Геостратегическата офанзива на Русия за възстановяване на сферата на влияние и сблъсъкът с интересите на глобални и регионални сили като САЩ, ЕС, Турция доведоха до дестабилизиране на Черноморския регион. Успоредно с кризата в Украйна бяха активирани редица замразени конфликти в постсъветското пространство. България няма интерес от възстановяване на практиката, големите сили да се договарят помежду си за разделяне на територии и народи на сфери на влияние. Страната ни трябва да използва членството в ЕС и в НАТО за да подбира най-ефективните средства, с които да преодолява различните форми на натиск за вътрешнополитическа дестабилизация или за промяна на външнополитическата ориентация. Трябва да си даваме сметка, че за установяване на сигурност и стабилност в региона, следва както Русия, така и САЩ, НАТО и ЕС да работят за намаляване на напрежението и за нормализиране на отношенията помежду си, при зачитане на международното право, териториалната цялост и суверенитета на страните.
Обобщение
Горещите и замразените конфликти в региона имат потенциал да дестабилизират и предизвикат разделения както в България, така и в Европейския съюз като цяло. Под натиска на безпрецедентната миграционна вълна и последствията от скорошната икономическа криза, в Европа се възражда национализма и разединението. Инертността на Европейския съюз към политическите, икономическите и социалните промени в света, дава основания на мнозина да поставят под въпрос способността му в тази форма да продължи да гарантира мир, стабилност и благоденствие за гражданите си. За да запазим и развием интеграционните постижения на общността, трябва да променим ЕС така, че да отпаднат съмненията, че институциите му обслужват интересите на една или тясна група държави. Вместо ключови решения да бъдат взимани на тъмно, с кулоарни договорки между правителствените ръководители, ЕС има нужда все повече области да преминат за управление в общите органи, демократично избрани и пряко представляващи гражданите – като данъци и финанси, правосъдие, сигурност, външна политика, отбрана.
Резултатът от референдума във Великобритания дава допълнително основание за обсъждане на промени и реформи в ЕС, които дълго време бяха заобикаляни. Особено внимание трябва да се обърне на сложния баланс между суверенитет и взаимозависимост на страните членки, за да не се спекулира и фетишизира нито едното, нито другото. Опитът от британския референдум разкри значими разломни линии, които трудно ще бъдат преодолявани. Предизвикателствата ще бъдат свързани както със засилване на легитимността и отговорното политическо представителство на общностно ниво, така и с по-ефективната комуникация с европейските граждани.
На ЕС е необходимо стратегическо лидерство и визия за развитие през следващите десетилетия като единна общност и значим играч на международното поле. Изправени сме пред все повече проблеми, произтичащи от глобални и регионални противоречия, чието разрешаване е невъзможно с мерки, ограничени само в рамките на националните държави. България има интерес от засилване на интеграцията с ЕС, за да не изпадне страната ни в сива геополитическа зона, където без съюзническа подкрепа да бъде изложена на дестабилизиращи въздействия в борба за сфери на влияния или територията ни да бъде използвана като буферна зона за възпиране на мигрантски потоци към Европа.
Последна актуализация: 30 юни 2016 г.