КУЛТУРА


Инвестиране в националните културни богатства

Културно-историческото наследство на Република България е национален капитал и основен фактор за съхраняване на националната и културната идентичност, както и наш, български, неотменим принос в Европейската и Световната култура. За съжаление никоя партия през изминалите 25 години не прие културата като свой приоритет. Криейки се в началото зад думите “преход”, а впоследствие “криза”, културата бе не само неглижирана, а и изцяло игнорирана. Нито един от нашите министри на културата не създаде стратегия за развитието ѝ. Няма друга държава по света, която да не гради политика и стратегия за бъдещето спрямо националните ценности, истори и култура. Ние, българите, сме единствените.

Изготвяне на национална стратегия за съхраняване, опазване и запознаване с националното културно наследство:

  •  Изграждане на ново отношение към културно-историческите ценности сред българското общество.
  •  Реклама, разпространение и обвързване на културното наследство с туризма  и икономиката на Република България.
  •  Ефективни охранително-контролни функции на държавата в сферата на националното културно наследство.
  •  Специален и утвърден статут на недвижимите археологически паметници. Координация между общини, музеи и Министерство на културата.
  •  Налагане на съвременните изисквания при издирване, опазване, популяризиране и разпространение на културно-историческите ценности и паметниците на културата.

Политики за опазването и развитието на културно – историческото наследство на Република България

Културно-историческото наследство на Република България е национален капитал и основен фактор за съхраняване на националната и културната идентичност, както и наш, български, неотменим принос в Европейската и Световната култура. Настъпилите съществени изменения в собствеността и обществените отношения през последните деситилетия обаче налагат нова роля на държавата в тази сфера. От държавен монопол в дейностите по издирването, опазването, популяризирането и разпространението на културно-исторически ценности трябваше още през 90-те години на миналия век плавно да преминем към равнопоставеност на различните видове собственост и инициативи и в тази област.


Днес вече е наложително държавата трябва да поеме своята регулираща роля и да осигури съхраняването на конституционните права на гражданите и охраната на обществения интерес. За съжаление никоя партия през изминалите 25 години не прие културата като свой приоритет. Криейки се в началото зад думите „преход“, а впоследствие „Криза е“, културата бе не само неглижирана, а и изцяло игнорирана. Нито един от нашите министри на културата не създаде стратегия за развитието ѝ. Няма друга държава по света, която да не гради политика и стратегия за бъдещето спрямо националните ценности, истори и култура. Ние сме единствените.



Всички политици у нас всъщност са загрижени за пенсионерите, явно като фактор, определящ политическото статукво на техните гласоподаватели. В резултат на корупция, неграмотност и “национални интереси” отново се говори за липса на пари в различни жизненоважни сфери, а културната политика – която иначе би сплотила и ограмотила нацията, е напълно неглижирана, подобно на образованието. Факт е, че държавните механизми на работят. Или както сподели един представител на все по-оредяващата българска “интлигенция” наскоро:

Държавата се фокусира в безсмислени упражнения, в изграждане на инфраструктура, в строежи и какво ли още не – ясно е, че тези неща са необходими, но отново няма генерална стратегия за какво се прави всичко това. Да, бяха написани много текстове за стратегии, но нито един от тях не беше спазван, не беше и реално регламентиран в законодателството. И знаете ли, липсата на внимание към проблемите в културата накара огромна част от четящите, интелигентни и образовани хора да вярват в конспиративната теория, че това се прави нарочно от политиците, за да държат една безпросветна и глупава нация от гласоподаватели“.


Всъщност необходими са механизми и съвременни норми за опазване на паметниците на културата, условия и стимули за активизиране на частната инициатива в тази област, както и принципи за осигуряване на хармонизация с европейското законодателство.

Важно е да се въведе точна правна формулировка на всички термини и понятия (културни ценности, исторически ценности, културно-исторически ценности, културно-историческо наследство, паметник на културата и т.н.), очертаващи рамките на културно-историческото ни наследство и регламентирането на режим и механизми за контрол, които да балансират държавните, обществените и частните интереси в тази сфера.

В основата трябва да залегнат принципите, посочени в конституцията и международните актове в тази област, като основна цел е създаването на нова нормативна уредба, позволяваща :

  • На първо място – изготвяне на национална стратегия за съхраняване, опазване и запознаване с националното културно наследство. Философията на управлението в областта на културното наследство в последните години е лишена от яснота, като на практика държавата абдикира от задълженията си към нея.
  • Важна е децентрализацията на институциите, чрез определяне на структури с конкретни функции и правомощия и създаване на механизми за контрол на дейностите по издирването, опазването, популяризирането и разпространението на културно-исторически ценности и паметниците на културата. Ясен статут на недвижимите археологически паметници. Условия за финансиране на консервацията и реставрацията им, с помощта на програмите на ЕС. Координация между общини, музеи и МК.
  • Равнопоставеност между държавната, общинската и частната собственост. Изясняване и регламентиране на статута на недвижимите културни паметници. Така например 45 % от обработваемата стопанска земя в България е върху регистрирани археологически паметници.
  • Ясни правила за частни музеи и галерии, както и подпомагане на дейността им, ако е в полза на националните интереси. Възможности за осъществяване на частни инициативи в областта на издирването, опазването, популяризирането и разпространението на културно-исторически ценности и паметниците на културата, но със строга регламентация. Оповестяване на страница на МК на паметниците със специален статут – препратка към английския пример. Силен контрол от страна на държавата. Подпомагане дейността на легалните колекционери – препратка към времената отпреди 1990 г.
  • Ефективни охранително-контролни функции на държавата, осъществявани от МК, въз основа на точно регламентиран режим на задължителна категоризация на културно-историческите ценности, с оглед определяне на тяхната научна и/или културна стойност и обществената им значимост.
  • Развитие на дейностите в тази сфера, с приоритет на образователното и естетическо-нравственото въздействие върху обществото. Съвместна работа с МОН в смесени експертни групи.
  • От особена важност е култивирането на ново отношение към културно-историческите ценности у обществото. Премахване и ограничаване, чрез строги законови мерки, на вандалските прояви към паметници на културата. Все пак ние сме единствената държава, която си построи хотел върху римския амфитеатър в центъра на гр. София.
  • Възможности за охрана на обществения интерес от страна на всички заинтересовани лица. Граждански инициативи; работа с представители на гражданския сектор в тази сфера (Асоцоация на българските археолози, кръг “Будител”, нумизматични съюзи, краеведи, оценители и т.н.). При това във всички развити европейски държави опазването на културните ценности е елемент от националната сигурност.
  • Налагане на съвременните изисквания при издирване, опазване, популяризиране и разпространение на културно-историческите ценности и паметниците на културата. Огромният проблем с т.нар “вещи лица” и “експерти”. Липса на експертни центрове и комисии. Липса на ясна регламентация при оценка на културните паметници от страна на държавата. Проблемът с изкупните цени от държавата. има правно несъответствие, но то е свързано с бюджета явно. Наистина по Закона за собствеността откритите вещи и предмети по законен път трябва да бъдат обезщетявани с 25 % и то в голяма част от белите държави е така. Пример за заобиколен от бюрократични спънки вариант: първо се предлага на специална постоянна комися от експерти от АИМ БАН, СУ, НИМ, и след това се продава на търг, ако предметът на е от толкова съществено за националната култура и история значение. Мониторинг за корупция и конфеденциалност – да се определя т.нар. научен интерес – именно така се процедирало преди национализацията от 1944 г. Друг проблем е свързан с разкриването на археологически обекти и последвалото им изоставяне – или поради различното финансране от общините и държавата, или поради бюрократични спънки.
  • Балансиране на конкретните взаимоотношения между институциите, юридическите и физическите лица при издирването, опазването, популяризирането и разпространението на паметниците на културата с оглед оптималната защита на обществения интерес.
  • Създаване на условия и механизми за предотвратяване на престъпленията, свързани с унищожаването на културни ценности и паметници на културата и с незаконния им износ.
  • Създаване на условия и механизми за развитие на пазара на културно-историческите ценности и стимулиране на дейностите по опазване на културното ни наследство. Реклама, разпространение и обвързване на културното наследство с туризма. Рекламна дейност в границите на България, ЕС, Русия, Близкия Изток, Япония, Северна Америка. Изграждане на специални туристически центрове към общините, организирани професионални, може и на частна практика, екскурзоводи – подобно на Италия. Факт е, че тези мерки ще разкрият и редица работни места сред младежи с висше образование. Конкретиката на начинанието би позволила, частният бизнес (най-вече туристическият), пряко да финансира този род дейности, срещу реклама. Отделно, корелация с т.нар. ландшафт туризъм – т.е. съчетаване на уникални природни дадености (море, планина) с културни обекти.
  • Синхронизация на вътрешното право с Европейското законодателство – засега е постигнат известен синхром, но липсва уеднаквяване на терминологията, свободният пазар (тук лично аз съм предпазлив, поради наложените стереотипи в обществото). Проблемът в закона е свързан и с липсата на разграничение между “паметници на културата“ и “антични паметници“. Липсва базирането, взимането на добрите приемри от Германия, Англия, Испания, Италия и Гърция и адаптирането им към родната стратегия за развитие на културното наследство. В Испания, например, съществува кралски указ. Миналата година италианските власти се похвалиха, че са намерили статуи, които са откраднати от Италия през войната, занесени са в Испания, където ги откриват, защото с кралски указ от 20-те години, точно преди Гражданската война, завеждат книги на антикварите, които са прошнуровани, прономеровани и служител от общината ги проверява всяка седмица. В тази връзка фискът в България страда, тъй като не е добре регламентиран и контролиран оборота в антикварните магазини. Пак наскоро в Държавния департамент на САЩ се проведе закрито заседание на Консултативния комитет за културни ценности, на което бе обсъдена молбата,  отправена от българското правителство за подписване на Меморандум за разбирателство за ограничаване вноса на предмети с културна стойност в САЩ с доказан произход от българските земи. За първи път, в рамките на публичен дебат искането беше разгледано обстойно. Тогава се сблъскаха мненията на представителите на организации, свързани с  частните колекционери в САЩ и представители на научните среди. Съвсем естествено първите изразиха мнението, че Меморандумът ще им създаде затруднения. Един от основните им аргументи бе, че България не притежава регистър на културните си ценности.  Другите им аргументи се свеждаха до това, че трудно биха се ограничили на този етап незаконните разкопки в България поради слабото икономическо развитие на страната, бедността и широко разпространената корупция.
  • От друга страна не може да се пипа постоянно Наказателният кодекс, като проблемите се свеждат единствено до промените в него. Има различни режими и те са правилни като философия за регистрация и идентификация на културните ценности, трябва просто да се прецизира – а това не е работа на законодателните органи, а е работа на Министерство на културата. Именно подзаконовите нормативни актове дават възможността за динамиката, по-бързо да се отговаря на обществените нагласи. Отделно МК е желателно да кани за дебат граждански организации, във връзка с тези подзаконовите нормативни актове.