ОБРАЗОВАНИЕ



Образованието е основата в развитието на човешкия потенциал, върху която се гради успешно обществото и държавата

Проблемът


Анализирайки стъпка по стъпка образователната политика на съвременната българска държава, ще се сблъскаме с две неизбежни аксиоми. Едната е, че днес образованието е достигнало своето най-ниското равнище в най-новата история на България. Втората е, че никоя партия през изминалите 25 години не прие образователната реформа като свой водещ приоритет.

Криейки се в началото зад думите “преход”, а впоследствие “криза”, образователната реформа в основното и средно образование бе не само неглижирана, а и изцяло игнорирана. Нито един от нашите министри на образованието не създаде цялостна стратегия за развитието ѝ. Едва ли има друга държава по света, която да не гради политика и стратегия за бъдещето спрямо подрастващото поколение, младежките политики, приоритетите на образователната система и подготовката на кадри за нуждата на държавата и бизнеса.

Ние сме единствените. Всички политици у нас всъщност са загрижени за пенсионерите, явно като фактор, определящ политическото статукво на техните гласоподаватели. В резултат на корупция, неграмотност и некомпетентност отново се говори за липса на пари в различни жизненоважни сфери, а образователната политика – която иначе би сплотила и ограмотила нацията, е напълно неглижирана, подобно на културата.

На този фон все повече деца отпадат от училище преди да завършат основно образование. Неграмотността и малограмотността обхващат все по-голяма част от младото поколение. Като всички тези симптоматични афекти са резултат както от занемарената държавна политика по отношение на базовите компоненти на образованието, така и от липсата на положително отношение в голяма част от днешните български семейства към формирането на навици, свързани с образованието.

При това повечето предприети до сега мерки са или маркиращи някои от второстепенните тенденции, или половинчати. Това води до задълбочаване на основните проблеми, а не до фундамента за тяхното преодоляване. Резултатите са очевидни. Според изнесените резултати от международното оценяване Programme for International Student Assessment (PISA), проведено през 2012 г., голяма част от учениците не са подготвени за успешна реализация в живота. Основната причина за това е, че знанията и уменията им са под общообразователния минимум.


Какво отбеляза БАН

На свой ред редица учени от Българската академия на науките (БАН) отбелязаха, че според същото изследване нашите ученици са на последно място по математическа грамотност сред страните от ЕС и са след всички съседни страни. 20% от българските ученици са дори под най-ниското равнище на скалата с шест равнища на математическа грамотност, а средно само 8% от участниците от всички страни са на това ниво.

В областта на природонаучната грамотност 14,4% от децата са под най-ниското равнище, а същият показател за всички страни е 4,8%. Към тези данни се добавят и резултати от проучвания на Института за изследване на населението и човека при БАН за общото състояние на 13–15-годишните деца у нас. Според тях над 80% от тийнейджърите опознават света и решават проблемите чрез своите емоции (проблемът с емоционалната интелигентност, така актуален в други развити държави), активното включване в различни дейности и личното си отношение към ситуациите и хората.

Като резултат от начинът на преподаване, който не е адекватен на потребностите на учениците, се появяват стрес и здравословни проблеми. Според изследване в 41 държави, нашите деца са на 13-то място по прояви на главоболие, а всяко 5-то дете има проблем със съня. Всичко това подсказва, че е необходимо да се смени методологията на преподаване в училище, начинът на учене и да се съобразят с бързо променящата се среда. Накрая, през 2013 г. се оказа, че 85% от учениците до четвърти клас не знаят дори кой е основателят на тяхната родина (потресаващите резултатите са от изпита “Човекът и обществото”).


В резултат може да резюмираме основните проблеми, пред които днес е изправена образователната система, по следния начин:

  • неефективна методология на преподаване;
  • отчуждаване от училището и липса на желание за учене;
  • образователна атмосфера изглежда твърде непривлекателна, дори отблъскваща;
  • много от изучаваните факти са вече известни на учениците, тъй като достъпът до информация днес е много лесен, а информационният поток в училище най-често е еднопосочен (само от учителя към ученика), липсва обратната връзка;
  • големият обем на получаваната информация не позволява да се прави по-дълбок анализ, да се структурира и превърне в дълбоко и солидно знание;
  • отбелязва се рязко понижаване на качеството сред т.нар. специализирани училища – езикови гимназии, математически гимназии, училища за древни езици и култури, училища за изкуство и т.н.
  • липсва практическата насоченост на образованието, особено в професионалните гимназии и специализираните училища;
  • няма ясна стратегия за реализацията на завършилите кадри, възможност за платени стажове и облекчения за работодателите, които ги наемат приоритетно.
  • администрирането на изпълнителни агенции, опериращи с европейските средства за образование, от некомпетентни и политически назначени лица – без професионален опит и подготовка;
  • и не на последно място: принизяването на социално-икономическия статус на учителското съсловие и превръщането му от просветители в клика от администратори.

Обобщение


От другата страна

От друга страна, наложително е адаптирането на редица полезни и успешни практики от европейското образование към българската учебна система. Водещо е стимулирането и улесняването на работата на българския учител – не само по материален път, но и чрез повишаването на неговия статут и престижа на професията. Също така трябва да се затегне контролът при разкриването на платените училища, както и на качеството на обучението, което предлагат всички школа – и частни, и държавни. За целта могат да се предложат следните конкретни политики в областта на образованието от ПП “Движение 21”:


  • промяна на модела на формиране на бюджета за образованието и промяна в системата на финансиране на училищата;
  • преодоляване на проблема с ранното отпадане преди завършване на основното образование;
  • въвеждане на стипендия за успех, като процент от минималната работна заплата. Размерът ѝ да се променя в зависимост от общия успех, показан на външно оценяване;
  • оптимизиране на системата за външно оценяване на образователния процес;
  • осъвременяване на учебните програми и учебното съдържание с цел практическа насоченост и развитие на умения и компетентности;
  • повишаване на статута на преподавателския състав (в училищата и в детските градини) и промяна на размера на учителското възнаграждение – минимумът да бъде 2 средни работни заплати за Република България;
  • промяна на критериите и практиките за подбор на преподавателския състав. Конкурсите да бъдат оповестявани публично в раздел на сайта на МОН;
  • създаване на строго дефиниран контролен орган във всеки районен инспекторат (РИО) на МОН, който ще наблюдава и контролира работата на преподавателския състав. Също така, засилване ролята на училищното настоятелство по отношение на контрола на учебния процес, преподавателския състав и материалната база;
  • премахване на т.нар. “учебникарска мафия” и въвеждане на стандарт за учебни пособия и помагала. Възможно е и осигуряването, специално за учениците след четвърти клас, на електронни четци (книги), в които да бъдат качени електронни варианти на учебните помагала. По този начин ще бъдат спестени средства и възприети европейски практики;
  • подобряване на координацията между МОН, средните училища и бюрата по труда. Данъчни облекчения за работодатели, наели приоритетно лица от 18-21 г. на работа по специалността; ефективно изпълнение на широк спектър от младежки политики – младежка гаранция, платени стажове, държавна помощ за стратиране на бизнес след завършване на средно образование, с определена застраховка от фалит.
  • и не на последно място, чисто пожелателно: училището да се превърне в обединителен фактор за патриотични нагласи сред подрастващите поколения (но не за краен национализъм и шовинизъм – това психологическо манипулиране на хората и техния егоцентризъм, водещо до познати ексцесии). Да се засили предимно ролята на държавните символи – знамето, химна; будителите; историческите личности; родовата памет, фолклора.