Симеон Славчев: Ще сме изненадата на изборите, влизаме в парламента!
September 26, 2014
Стоян Александров посети Русе
September 28, 2014

Татяна Дончева и Камен Иванов от “Движение 21” пред списание ТЕМА: Който иска промяна на статуквото, трябва да поеме риск

Камен Иванов е на 41 г. Завършил икономика в Калифорнийския университет в Бос Анджелис. Съдружник и управител в търговски дружества. Водач на листите на Д-21 в Пловдив-град и Пловдив-област. Досега не се е занимавал с политика. Баща му Иван Иванов е ексдепутат от 38-то НС и бивш директор на “Арсенал”, Казанлък.

Татяна Дончева е на 54 г. Политик и юрист. Работила е като прокурор в Софийска градска прокуратура. Била е депутат от БСП в 38-то, 39-то и 40-то НС. През 2011-та създава “Движение 21”, впоследствие напуска социалистическата партия. Практикуващ адвокат, водач на листите на Д-21 в 23-ти столичен район и във Варна.

– Г-жо Дончева, като че ли тези избори дойдоха доста по-бързо от очакваното и свариха неподготвени новите партии. Как стоят нещата в “Движение 21”?

Татяна Дончева: Създаването на партии е като вземането на изпит в университета – винаги ти се иска да имаш поне още ден, за да се подготвиш. От друга страна, хубавото на сегашната ситуация е, че човек се стяга, влиза в график. За да изграждаш структури трябва да има някакъв контекст и предстоящите избори са именно такъв контекст за събирането на хора и единомишленици, които иначе имат по-лежерно отношение към участието си в политиката.

– Социологическо изследване показва, че имате много висок личен рейтинг, но все още партията ви е далеч от него…

Т.Д.: Това е естествено. Радващото е, че в края на август “Движение 21” 1.5% чист, самостоятелен свой рейтинг, при положение че никой не свързва формацията с мен, което е феномен. А на въпроса “Бихте ли гласували за партия на Татяна Дончева?” 9% отговарят с “да” или “по-скоро “да”. А още 7% казват “да”, но под условие. Най-честото условие е свързано с появата на нови лица в листите, които едновременно с това да са и професионалисти. Без да знаем, че хората са имали такива изисквания, сме ги спазили.

Показателен е фактът, че сме кандидатирали 208 човека, някои от които в две листи. За партия, за която казвате, че не и е стигнало времето, това също е феномен – правили са го само СДС през 1990 г. и НДСВ през 2001-ва. Обстоятелството, че има много други партии, които се явяват на избори и маркират само част от избирателните райони, и то с единични участници, говори че ние сме много по-напред.

– Казвате, че хората искат нови лица и може би ще ги получат за пореден път, но какво се променя с това? Та нали няколко пъти досега избори се печелят от партии с нови лица.

Т.Д.: Проблемът е, че партиите се превърнаха в корпорации, които имат банки, собственост, медии. Политиката стана бизнес за тотален контрол над обществото. Същевременно лицата от политиката и от върха на администрацията показват явна некомпетентност и неспособност да взимат адекватни решения. Политическите назначения станаха толкова много, че през последните години на практика не можете да получите държавна или общинска служба без протекция преди всичко от ГЕРБ, БСП и ДПС.

Смятам, че е силно деморализиращо за нацията и за нормалните хора в нея, когато като условие пред тяхното кариерно развитие и дори пред тяхната прехрана, се поставя въпросът за принадлежността им към дадена политическа партия. Това вече е надхвърлило всякакви разумни мащаби. Очевидно се налага промяна и влизането на нови лица – професионално подготвени и самоизградени. Хора, които могат да си изкарват прехраната извън партиите, и които в държавната администрация и в политиката ще се занимават с конкретна работа, както във всяка фабрика. Такива лица се намират в реалния живот, преди всичко в свободните професии и в дребния и средния бизнес. Това са движещите сили на промяната, на които е стъпила нашата формация.

– Очертахте един идеален профил на дясна или либерална партия – свободни професии, предприемачи, малък и среден бизнес…

Т.Д.: Така е според традиционната доктрина, а тя е родена преди 200 години. Преди време имах възможност да се срещна с един от имиджмейкърите на Герхард Шрьодер, който току-що беше спечелил изборите след 16-годишно управление на Хелмут Кол. Попитах го защо толкова години немската десница и Кол взимат гласовете на работническата класа, след като социалдемокрацията им продава толкова хубави лозунги? Отговорът беше – защото те гласуват за работодателите си и за работните си места. Проблемът на българската работническа класа е в работните места. Тя не може да ги постигне нита със стачки, нито с протести, нито с нещо друго. Трябва да създадем условия всеки, който може да се изхранва, да започне да го прави – отначало сам, после със семейството си, после и с някой друг наемен работник…А пък тези, които могат повече, още по-добре.

Но ние сме лявоцентристи поради много причини – защото едната част от нас произлизат от социалистическата партия, защото са били нейни фамилни симпатизанти и пр. Наред с това имаме много хора, които са били свързани с НДСВ и са по-скоро центристи. Имаме и няколко, които са симпатизирали на десницата, но са категорични, че в момента се налагат прагматични решения, които трябва да бъдат преценявани не с оглед на една доктрина, съществувала преди 200 години, а с оглед на реалните потребности на милиони хора и тяхното задоволяване. Затова ние казваме, че в икономиката и здравеопазването няма да се ръководим от традиционната доктрина за лява и дясно, а от изповядваното от Дън Сяопин: “Не е важно дали котката е бяла или черна, важното е да лови мишки”.

Няма да скрия, че сме правили кадровата селекция по подобие на подбора за Великото народно събрание, на който аз самата съм продукт, бидейки тогава мажоритарен кандидат в Габрово. А също по образеца на НДСВ от2001 г. Разбира се, работим с група хора, на които имаме лично доверие, и които също търсят професионалисти, произхождащи от свободните професии, от дребния и средния бизнес. Защо тъкмо от там? Има много хора, които желаят промяната, на не събират кураж да участват в нея, защото е налице твърде силна преса от страна на ГЕРБ и на досегашната коалиция. А за да събереш кураж трябва да имаш поне малка икономическа независимост. Това не става с хора, които може да бъдат уволнени от работа или да загубят бизнеса си. Ето, с мен е Камен Иванов. Имаме наблюдения върху него от много години, откакто се е върнал от Америка. Знам, че той е пример за българин, който се бори с всевъзможните проблеми в българския бизнес и го е преживял върху собствения си гръб.

– Кои са тези проблеми?

Камен Иванов: Много са. Докато икономиката не тръгне напред, докато фирмите нямат бизнес и не могат да наемат повече работници, съответно няма приходи в бюджета и не може да се правят реформи в образованието и здравеопазването. Навсякъде в момента проблемът е в липсата на пари. Всеки иска пари от бюджета, но откъде ще дойдат те в него? Могат да дойдат единствено и само от работещ бизнес.

– Какво още иска бизнесът – нали България е страната с едни от най-ниските данъци, с най-нисък дял държавна собственост, и с един от най-ниските дялове в ЕС на преразпределителната роля на държавния бюджет?

К.И.: В момента проблеми изпитват фирмите, които са свързани основно с вътрешния пазар. Защото покупателната способност е много ниска, хората нямат пари. Проблемите се задълбочават благодарение на неадекватната фискална политика на правителството на ГЕРБ. В момент, в който всички страни стимулираха икономиката си, по какъвто начин могат и когато дори най-либералните икономики, като американската преминаха на държавни стимули, у нас се приемаха изключително рестриктивни бюджети. В резултат целият товар на кризата падна върху малкия бизнес, хиляди фирми фалираха, а приходите в бюджета нямаше как да се увеличат, при положение, че безработицата растеше.

Тъй като сме държава във валутен борд и централната банка не може да печата свободно пари, както направиха други държави, и понеже сме член на ЕС – т.е. не можем да си позволим бюджетен дефицит повече от 3%, имахме малки възможности за действие. Но в сегашната ситуация държавата е длъжна да премине към етап от икономически и финансови стимули, за да се раздвижи вътрешният пазар, а оттам и цялата икономика.

Т.Д.: Ние говорим за четири модула инвестиционни програми, с конкретни разчети, които са насочени към конкретни браншове.

– Е как ще бъдат стимулирани те, като се казва, че няма пари?

К.И.: Вместо 1.5% бюджетен дефицит, нека преминем към 3% – само това е една голяма сума пари, с която може да се стимулира икономиката. Не става дума да харчим средства за социални програми, подпомагащи хора които не работят. Трябва да се концентрира максимален обем средства в бизнеса, за да може той да изтегли безработни и да се увеличат приходите в бюджета. Ние говорим за програма за саниране на жилищни сгради – точка No1.

– По това изглежда си приличате с ГЕРБ?

К.И.: Повярвайте ми, говоря че това трябва да се направи още от преди те да съществуват като партия. Второ – тяхната програма според мен е повърхностна. Изобщо не става дума за измазване на едни панелни блокове с 2 млрд. лв в рамките на 1-2 години. Ние говорим за една по-системна и последователна работа в рамките на следващите 4-5 години. По възможност отделяме 1 млрд. Годишно, в дадени периоди може да са по-скромни възможностите, но целта е постепенно и внимателно да се санират всички стари жилища в България, а не само панелните. В следващия програмен период имаме да усвоим за енергийна ефективност 2 млрд. евро. Една част от тях спокойно могат да влязат сега за саниране на жилища. Всеки милиард завъртян в икономиката ще има много силен мултипликационен ефект. 1 млрд. лева ще струва санирането на 3 до 5 хил. сгради, в зависимост от големината им. Това са жилища за около 600 000 души. Т.е. мярката ще има огромен социален ефект, но не само. Отваря се работа за архитекти, за проектанти, за производители на материали. Да не говорим за ефекта върху енергийната ефективност и облагодетелстването на градската среда – в много случаи сива и неприятна, което е един от големите проблеми на България.

Отделно 40% от парите ще се върнат в бюджета под формата на данъци и осигуровки. И нещо много важно – ние казваме, че “дяволът е в подробностите” и трябва да се чете малкият текст. А в случая той гласи, че ще правим открити търгове, но не монополизирани, така че някой да взима 1 млрд. лв на година. Пускаме ги абсолютно свободно, като въвеждаме ограничения – не повече от 1-2 проекта на фирма. Целта е не две, а над 2 хиляди фирми да правят ремонти в страната.

– Колко работни места ще се открият в резултат на такава мярка?

К.И.: Между 20 и 30 хил. Тези дейности изискват много ръчен труд и се правят от голям брой работници, за разлика от строителството на магистрали, което е до голяма степен механизирано и с малък брой нает персонал.

– Други участници в изборите обещават 1 млн. работни места…

К.И.: Тези, които обещават, няма на кого да дадат 1 млн. работни места. В момента има 240 000 безработни в България. На кого ще ги дадат? Ще трябва да внасят хора отнякъде.

Това стимулиране на икономиката през програма за саниране на жилищните сгради е само един временен мост. Паралелна трябва да се работи в още няколко насоки, за да се създаде трайна заетост.

Но трябва да е ясно, че със селско стопанство и туризъм няма как да станем богата държава. Нужно е развитие в технологичната сфера, с квалифицирани кадри.

Т.Д.: Тук влиза второто важно послание на “Движение 21” – ориентиране на образованието към нуждите на пазара. В средното образование ние произвеждаме общообразовани кадри, които няма къде да реализираме. После те отиват да учат измислени висши образования и на 25 години стават трайно безработни.

– Вчера един от големите превозвачи ни каза, че не може да намери шофьори и механици. Няма квалифицирани кадри за машиностроенето, за строителството…

К.И.: В информационните технологии има 20 000 незаети работни места, а средните заплати в този бранш в момента са 4000-6000 лв.

Т.Д.: Това означава, че за много кратко време трябва да прекомпозираме средното образование. И 80% от кадрите, които го завършват трябва да бъдат с ясно изразена квалификация, свързана с нуждите на местния пазар. С идеята, на 18 години човек да може сам да се храни – ако иска да си организира някакъв бизнес, ако иска да стане наемен работник, но квалифициран. Всичко това налага не нов закон за детските градини или за промяна на възрастта на която децата да ходят задължително в тях, което само по себе си е полезно и може да си направи и без предизборен шум, а сериозна промяна в учебните програми с ясно изразен практически хорариум.

Поставя се и въпросът дали във висшето образование държавата не трябва да започне да стимулира инженерните вузове. А не в тях да се произвеждат кадри за право, за връзки с обществеността, за бизнес администрация и пр. Цялото машиностроене работи с кадри над 50-годишна възраст. Още по-голяма е трагедията с инженерните специалности.

– Социализмът се опитваше да прави “всестранно развити личности”. Отмина ли времето на тази образователна концепция?

Т.Д.: Хубаво е, когато човек има потребност да учи нещо допълнително. Днешният свят предлага много възможности за това. Може да учиш музика, може да учиш рисуване – тези сфери у нас, разбира се също имат своите проблеми, и там също трябва да има специална програма, мислена от хората, които имат практически поглед. “Движение 21” разполага с такива хора и мисли в тази посока. Но и въпросът опира до номиналните числа в бюджета, в икономиката на страната.

– Лансирахте идеята за реформа в областта на правосъдието чрез прехвърлянето на прокуратурата от независима съдебна власт към изпълнителна власт. Няма ли опасност тя да изпадне в зависимост от управляващите?

Т.Д.: Въпросът с правосъдието е ключов и той е част от проблемите на България. Не е задължителна прокуратурата да мине директно на подчинение на правителството. Конституционните промени повече не може да се отлагат. Отделянето на прокуратурата от съдебната власт трябва да стане факт и мисля, че много хора са вече убедени в това. Прокурорите трябва да бъдат сменяеми и с професионални изисквания за заемане на различните нива.

Въпрос на дискусия и на конституционно виждане е дали ще изберем варианта това да бъде независима институция, оглавявана от човек, който се избира от парламента, каквато е българската традиция. Или ще се спрем на другия модел, който с възприели половината европейски страни – министърът на правосъдието да бъде и главен прокурор, но с ограничени възможности за разпореждане върху системата. Смятам, че като се захванем с промените, ще стигнем до консенсус в рамките на година – две.

Често ни задават въпроса – какви са вашите шансове да прескочите бариерата? С удоволствие отговарям, че който иска неговият глас гарантирано да отиде за парламентарно представена политическа сила и за статуквото, той има възможност да го направи. И ГЕРБ, и ДПС, и БСП са на разположение. Който обаче иска да се промени статуквото, ще трябва да поеме някакъв риск. И смятам, че този риск е минимален, с оглед на хората, които са се ангажирали с “Движение 21”, и на техния потенциал.

Spisanie Tema interview