Транспортният сектор е сред основните стълбове на икономическата политика на България. В него се генерират над 20% от БВП и се осигуряват над 150 000 работни места. За съжаление секторът продължава да бъде нереформиран, неконкурентен на пазара на транспортни услуги, не предлага качествена транспортна услуга, увеличават се рисковете по отношение на опазване на околната среда, безопасността по пътищата и железниците. Финансовото състояние на железниците и автомобилните превозвачи създават трайни проблеми по отношение на тяхната дългосрочна жизнеспособност. Модернизацията на транспортната инфраструктура и иновациите във високотехнологични транспортни услуги от ново поколение при превозите на пътници и товари се превърна в стратегически приоритет на новата общоевропейска транспортна политика до 2020 г.
Основната цел на „Движение 21” в тази област е България да предложи на икономиката и обществото европейска транспортна услуга, да направим свободното движение на хора и стоки по-екологично и по-безопасно.
Разработване и прилагане на дългосрочна политика, отговаряща на европейските изисквания за приоритетно развитие на интегрираната транспортна услуга, основаваща се на предимствата на железниците
За периода 2007 – 2013 г. нямаме завършен нито един железопътен проект. Качеството на изпълнението на проектите не гарантира скорости до 160 км/час, основната част и скоростите ще продължат да бъдат в границите 100 – 120 км/час.
Предварителното разпределение на средствата по оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ отново не решава тежката финансова и техническа ситуация на железниците.
Съотношението на средствата за пътната и железопътната инфраструктура е 3 към 1 и няма нищо общо с европейската политика за приоритетно развитие на железниците.
До края на 2022 г. страната ни няма да има завършен железопътен проект от граница до граница, който да отговаря на европейските стандарти за високотехнологични услуги, не се очаква и сериозно намаляване на времепътуването между областните центрове.
Железниците ще продължат да играят стратегическа роля за икономическото развитие на България. Логично е те да ползват финансиране не само по оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, но и по „Околна среда“ и „Региони в растеж“, за да може да се постигне максимално подобряване на железопътната инфраструктура.
От друга страна фалитът на БДЖ не е стратегическо решение. За държавата е по-разумно да подкрепи оцеляването им, вместо да ги остави да фалират или да продължат да съществуват в неконкурентна бизнес – среда.вуват в неконкурентна бизнес – среда.да съществуват в неконкурентна бизнес – среда.
Европейският подход залага на изграждането на мултимодална мрежа, свързваща пътната и железопътната мрежа в множество терминали в пристанищата и транспортните центрове. Това е съвременния подход в съвременната общоевропейска политика, който и България трябва да следва. Въпреки инвестициите в железопътна инфраструктура, липсват инвестициите в новите технологии за пътнически превози, за влакове от ново поколение и за екологични товарни превози.
Оперативна програма “Транспорт и транспортна инфраструктура“ не гарантира поетите в Споразумението за партньорство ангажименти за реформи в транспортния сектор и железниците. Със заложените в нея мерки не се постига така необходимата свързаност и достъпност за целите на интегрираната транспортна услуга. На практика инвестираме в успоредни пътни и железопътни направления, но не инвестираме в технология на превозите. Това води до висока интензивност по транзитните автомагистрали и до неизползване на капацитета на железопътната инфраструктура по същите направления. Нарушено е основното изискване за по-икономична, по-екологична и по-безопасна транспортна услуга, липсва свързващата инфраструктура и технологии, които да интегрират железниците, пътищата, пристанищата и терминалите в обща мултимодална транспортна мрежа и услуг
Активното участие на българските превозвачи в разпределението на пазара на транспортни услуги в най-голяма степен ще зависи от транспортната политика. Следващите години ще бъдат решаващи за това дали българския транспорт ще възстанови или дългосрочно ще загуби географско транспортно предимство. Липсата на политика в товарните превози доведе до фалит на хиляди български автомобилни превозвачи за сметка на угаждане на чуждестранните, без да се оценяват вредите от замърсяването на околната среда, увеличаването на пътно-транспортните произшествия и жертвите по пътищата. От началото на годината те се увеличават и се превръщат в сериозно предизвикателство за политиката по отношение на транзитните автомобилни превозвачи. Време е да реализираме т. нар. „Зелени товарни коридори по железопътен транспорт“, като въведем европейската политика за достъп и ползване на транзитната пътна и железопътната инфраструктура.
Основополагащо в новата транспортна политика трябва да бъде разпределението на транспортната услуга в зависимост от предимствата на отделните видове транспорт в една интегрирана услуга за товарни и пътнически превози. Сега всеки вид транспорт се ограничава в своята зона, което прави разходите за транспорт високи и рискови. В резултат българските превозвачи губят превози за сметка на чуждестранните превозвачи. Транзитните превози генерират високи приходи, а страната ни продължава да губи финансов ресурс.
За програмния период 2007 -2013 г., а това се повтаря и за периода 2014 – 2020 г., транспортната политика се свежда до оперативна програма „Транспорт“ и оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, до парите, с които ще разполагаме от Европейския съюз. Акцентира се основно върху изграждането на магистралите и до известна степен върху инвестиране в железопътна инфраструктура. Това е важно, но тези инвестиции са само средство за постигане на целите на транспортната политика. Не поставяме под съмнение значението на магистралите и скоростните пътища, но е очевидно, че липсват инвестиции за свързващата инфраструктура от третокласните пътища, които са над 60% от Републиканската пътна мрежа и общинската пътна мрежа, около 20 000 км., колкото и републиканската. Именно затова се налага увеличаване на инвестициите за развитието на тази част от пътната мрежа, защото не бихме могли да говорим за свързаност и достъпност, когато близо 25 000 км. от пътищата са в рисково състояние по отношение на безопасността.
Стратегията за България 2020 очертава дългосрочно целите на страната ни през 21 век. Но без високотехнологична транспортна инфраструктура и услуга с ново поколение транспортни средства и технологии няма да постигнем целите. Пътят на България 2020 ще бъде невъзможен без съвременна транспортна услуга. Ние от „Движение 21” сме категорични, че предлаганите промени в политиката ще имат дългосрочен положителен ефект не само върху железниците и транспорта, но и върху развитието на десетки български предприятия, които доставят оборудване, строителни и много други услуги.