Ние сме граждани, обединени в стремежа към свобода, справедливост и солидарност в обществото. Отстояваме принципите на демокрацията, върховенство на закона, защита на правата на личността, нейното достойнство и сигурност. Стремим се към равенство на всички граждани пред закона, защита на труда, неприкосновеност на частната собственост, свободна стопанска инициатива при защита от нелоялна конкуренция и защита за потребителите, опазване на природата и околната среда.
Човешкото здраве е ценност само по себе си, но то също така е и условие за икономическо развитие; адекватен трудов капитал и пълноценно национално бъдеще.
Тези основни характеристики, ни дават правото и задължението да приемем еднозначен, постоянен и продължителен ангажимент към създаване на максимално ефективна и максимално продуктивна система на здравеопазване в рамките на съществуващите икономически условия. Изисква се да се направи професионален и компетентен прочит на всяка нормативна уредба с цел подобряването на администрирането на здравните дейности, ревизирането на административни процедури, водещи до усложнени и утежнени процеси, блокирането на дейности и в крайна сметка непостигане на основната задача на тази сфера– качествена здравна грижа за всеки български гражданин.
Здравната система е съставена от много подмножества, които са взаимно свързани и работят ефективно само, когато между тях съществува логическа причинно-следствена връзка.
Здравната система трябва да предоставя пълен континиум от грижи, така, че пациентите да се възползват от тази свързаност.
Интеграцията създава съгласуваност и синергия между различните части на системата на здравеопазване, така че ефективността и качеството на здравните грижи да се подобри.
1
Подобряване качеството на здравните грижи: качеството на здравните грижи е многофакторно понятие, също обвързано с ефективността и на други социални сфери.
което е директна препратка към образователната ефективност; мерките за задържане на добрите професионалисти; използването и внедряването на научните развития, насърчаването на научната дейност с цел модерна, съвременна медицина с висока терапевтична успеваемост.
При изработването на кадрови стратегия и дейности, трябва да се обхванат едновременно всички етапи на обучение на всички здравни специалисти. Освен основата – университетското образование е необходимо да се изгради стройна интегрирана система на следдимпломни квалификации; специализации; различни форми на надграждане на професионализма.
Необходимо е да се даде приоритет на добрата квалификация и компетентността; да се насърчават здравните заведения, работещи за повишаване квалификацията на своя персонал (напр. акредитацията да отчита и научно-образователната дейност, която болницата сама организира). Необходима е постоянна връзка между научните звена: университети, колежи, научни институти и реалната необходимост на здравния пазар.
„Производството” на кадри на трябва да е самоцел, а логичен отговор на нуждите на пазара (отчита се територия; патология; заболеваемост; прогнозно състояние на здравната структура на населението – напр. демографската структура пряко може да даде прогноза каква патология да се очаква през следващата декада, ерго, какви специалисти ще са най-търсени). Тази логика се отнася за всички здравни специалисти (лекари; сестри; фармацевти и т.н.).
С оглед наличието на множество малки и средни по население места е необходимо да се търси възможност за формиране на среден квалифициран медицински персонал, който да може да осигури максимално ефективна здравна помощ на място, за да не се подлага на риск човешкия живот по битови причини – липса на медицински грамотен персонал в населеното място. Тази липса, редом с всички останали икономически причини водят до номадство и обезлюдяване; неравномерно разпределение на населението, които от своя страна задълбочават местната негативна действителност.
според вида заболеваемост и демографската картина на всяка отделна територия. Максимално продуктивно разпределение на различните видове здравни заведения, така, че да е осигурена възможност пациентите да получат адекватна и компетентна помощ при най-често срещащите се здравни проблеми.
Трябва логично и компетентно да се оцени какъв вид здравно заведение е най-необходимо (според структурата на населението и патологията) в конкретното населено място, да се разпредели адекватно високо специализираната помощ; специализираната помощ; многопрофилната помощ; извънболничната помощ; спешната и неотложна помощ; рехаблитационната и санаториалната помощ.
Осигуряване на достъп на всеки гражданин до фармацевтична помощ – моделиране на законовата уредба според реалните условия в страната, а не според съсловни, лобистки и други претенции, нямащи за първична цел ефективно здравеопазване.
при всички социално значими заболявания и за всички групи пациенти. Необходимо е да има съгласуван и професионален подход към една и съща патология, независимо от мястото на обгрижване.
Това стандартизиране следва да доведе до уеднаквяване на нивото на здравна грижа, да премахне риска от некачествена медицинска помощ, поради големината на населеното място (напр. малък град; село и т.н.).
Тук отново има препратка и към кадровата политика (какво е нивото на професионализма) и към внедряването на научните мисъл и разработки в реалната организация на здравеопазването. Има нужда да се преразгледат съществуващите болнични терапевтични правила – клинична пътека, тъй като до момента тази форма не дава равна качествена здравна грижа на всеки.
извънболнична помощ; болнична помощ и спешна и неотложна помощ. Трите области са взаимно свързани и нефункционирането или пропуските в организацията на една от тях, води до понижаване на ефективността на всички останали.
Равното или сходно ниво на развитие на трите сфери, ще даде възможност да се преодолеят териториалните различия в ефективността на лечение (ефективността на здравните грижи ще е подобна в повечето лечебни заведения, без оглед на населеното място). Административните процеси и структури не трябва да са източник на несправедливост и нарушаване на основни човешки права – качествено здравеопазване.
Боравенето с човешки живот изисква администрирането да е с минимално влияние върху крайната функция на здравеопазването – запазването на човешкия живот. И днес може да се намери функциониращ ефективен модел, но целта е не да можем да открием единични успешни звена, а да ги виждаме често, да станат наше ежедневие и в крайна сметка истинската здравна грижа да стане наша полезна рутина.
силно е необходимо да се уеднакви подходът и усилията към всяка пациентска група; да се спре целевото обгрижване (финансово; инвестиционно, професионално) на една група пациенти за сметка на друга. Невъзможността да се даде максимум на всеки пациент не ни дава право заболяванията да се приоритизират; дадена група пациенти да се неглижира и т.н.
Системата трябва да поставя пациента в ролята на потребител на услугите, а не да го превръща в инструмент за манипулации и политически дивидент.
създаване и внедряване на електронни здравни грижи (особено приложимо при изънболничната помощ). Определяне на набор от дейности, процедури, които могат да бъдат изпълнени качествено и дистанционно.
Електронното здравеопазване на фона на съвременното техническо развитие трябва да е реална възможност и би улеснило както потребителите на системата – хората, така и изпълнителите – здравните специалисти. Към настоящия момент има поредица от действия, които могат да се изпълнят по електронен път, което би спестило ресурс, време и психическо здраве.
Опростяването ще даде и пряк ефект върху икономическата и професионална ефективност на всеки един от нас.
2
Финансово обезпечаване
на здравно-осигурителната институция.
като фокусът е върху лицата, чието осигуряване е поето изцяло от държавните структури.
без да се игнорира елемента на съпричастност, да се формира видима индивидуална вноска на всеки, така, че той да има реална представа какво може да очаква като грижа при необходимост.
по пера; по процедури и т.н. Оптимизирането на процедурите по „пътя на пациента” – клинични пътеки; реимбурсиране на лекарствени средства; програми за профилактика; може да доведат до рационално използване на съществуващия ресурс с оптимална ефективност.
Внимателно трябва да се преразгледа системата на реимбурсиране, да се потърси начин за по-добър баланс между групите лекарства/нивата на реимбурсиране/приноса на фармацевтичната индустрия към ефективно лечение. Същото важи и за клиничните пътеки; тръжните процедури и други допълнителни медицински дейности. За да се запази целостта на системата и да не се вади от ритъм, трябва анализите и промените да се правят постепенно и експедитивно, като се започне от най-масовите и най-използвани дейности. Целта не трябва да е пълно прекрояване, а средна и фина настройка на процедурите; отстраняване на всички междувременно появили се неработещи механизми.
индустрия (фармацевтична и не само); данъчни облекчения за работодатели, полагащи усилия за здравно обезпечаване на служителите си; и тук има препратка към други социални сфери: икономика; труд и социални дейности.
(къде, защо, колко, каква необходимост има, може ли да се оптимизира, може ли да се съфинансира), защото системата трябва да дава максимален резултат при сегашните условия, със сегашния ресурс. Успоредно с това трябва да се търсят методи за увеличаване на приходите. Двата процеса са едновременни и не можем да си позволим да полагаме усилия за едното, за сметка на другото.
3
Здравна профилактика и обгрижване на специфични групи – деца; подрастващи; бременни и майки; трудоустроени и социално слаби.
Успеваемостта и ефективността и тук е свързана с успеваемостта и ефективността на други социални сфери: образование, социална политика, спорт и физическо развитие. Това налага да се стремим към интегриран подход и взаимна (съвместна) програма за промени и усъвършенстване. Детското здравеопазване е основен ключ към реално подобрение на демографската структура.
Репродуктивното здраве, грижата за бременни и майки са едни от най-видимите критерии колко на далеч гледаме когато управляваме; дали се фиксираме в „нашия” период или искаме да създадем ефективна система, работеща и без нас. И тук отново се връщаме към началото: интегрирано и синергично здравеопазване, защото колкото по-ефективна е профилактиката, колкото по-реална е предварителната грижа, толкова по-облекчена би била структурата на лечебния процес.
Здравеопазването налага мобилизирана и съгласувана политическа воля на всички, без да се поставят политически окраски. Ефективната и полезна здравна грижа не може да е политически лозунг (предизборен или управленски); тя трябва да е естествен човешки стремеж на всеки, имащ отношение към тази система – създател или изпълнител.