ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ


ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО – НАЦИОНАЛНА ЦЕННОСТ ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Човешкото здраве е ценност само по себе си, но то също така е и условие за икономическо развитие; адекватен трудов капитал и пълноценно национално бъдеще.

Тези основни характеристики, ни дават правото и задължението да приемем еднозначен, постоянен и продължителен ангажимент към създаване на максимално ефективна и максимално продуктивна система на здравеопазване в рамките на съществуващите икономически условия. Изисква се да се направи професионален и компетентен прочит на всяка нормативна уредба с цел подобряването на администрирането на здравните дейности, ревизирането на административни процедури, водещи до усложнени и утежнени процеси, блокирането на дейности и в крайна сметка непостигане на основната задача на тази сфера– качествена здравна грижа за всеки български гражданин.


Основни необходимости и дейности за интегриране на здравната система:


1. Подобряване качеството на здравните грижи: качеството на здравните грижи е многофакторно понятие, също обвързано с ефективността и на други социални сфери. Основа на високото качество са:

Максимално използване на технологичните постижения при обгрижване на пациентите – създаване и внедряване на електронни здравни грижи (особено приложимо при изънболничната помощ). Определяне на набор от дейности, процедури, които могат да бъдат изпълнени качествено и дистанционно. Електронното здравеопазване на фона на съвременното техническо развитие трябва да е реална възможност и би улеснило както потребителите на системата – хората, така и изпълнителите – здравните специалисти. Към настоящия момент има поредица от действия, които могат да се изпълнят по електронен път, което би спестило ресурс, време и психическо здраве. Опростяването ще даде и пряк ефект върху икономическата и професионална ефективност на всеки един от нас.

2. Финансово обезпечаване.

Установяване на максимална независимост на здравно-осигурителната институция.

Подобряване на събираемостта на здравните осигуровки, като фокусът е върху лицата, чието осигуряване е поето изцяло от държавните структури.

Преоценка и ревизия на използването на съществуващите ресурси – по пера; по процедури и т.н. Оптимизирането на процедурите по „пътя на пациента” – клинични пътеки; реимбурсиране на лекарствени средства; програми за профилактика; може да доведат до рационално използване на съществуващия ресурс с оптимална ефективност.

Внимателно трябва да се преразгледа системата на реимбурсиране, да се потърси начин за по-добър баланс между групите лекарства/нивата на реимбурсиране/приноса на фармацевтичната индустрия към ефективно лечение. Същото важи и за клиничните пътеки; тръжните процедури и други допълнителни медицински дейности. За да се запази целостта на системата и да не се вади от ритъм, трябва анализите и промените да се правят постепенно и експедитивно, като се започне от най-масовите и най-използвани дейности. Целта не трябва да е пълно прекрояване, а средна и фина настройка на процедурите; отстраняване на всички междувременно появили се неработещи механизми.

Търсене на възможности за частичен индивидуален подход към всеки осигуряващ се: без да се игнорира елемента на съпричастност, да се формира видима индивидуална вноска на всеки, така, че той да има реална представа какво може да очаква като грижа при необходимост.

Формиране на задължителен минимум на здравните грижи, които всеки би могъл да получи при необходимост.

Търсене на допълнителни ресурси (извън здравните осигуровки) за допълнително инвестиционно обезпечаване – индустрия (фармацевтична и не само); данъчни облекчения за работодатели, полагащи усилия за здравно обезпечаване на служителите си; и тук има препратка към други социални сфери: икономика; труд и социални дейности.

Подобряване на финансовото обезпечаване изисква постоянен и акуратен фокус върху разхода на средства (къде, защо, колко, каква необходимост има, може ли да се оптимизира, може ли да се съфинансира), защото системата трябва да дава максимален резултат при сегашните условия, със сегашния ресурс. Успоредно с това трябва да се търсят методи за увеличаване на приходите. Двата процеса са едновременни и не можем да си позволим да полагаме усилия за едното, за сметка на другото.

3. Здравна профилактика и обгрижване на специфични групи – деца; подрастващи; бременни и майки; трудоустроени и социално слаби.