Във връзка с предстоящото машинно гласуване, кандидатът за депутат от коалиция „Изправи се! Мутри вън!” Боряна Петкова взе участие в симулация на гласуване, която беше проведена сред хора с нарушено зрение и незрящи. Целта беше да се провери дали машинното гласуване е достъпно и лесно за извършване. Оказа се, че има върху какво да се работи относно достъпността на устройствата.
„Интересът към симулацията бе осезаем, като от двадесет и пет участника по-сериозно затруднение срещнаха трима, а на петима от гласуващите им отне повече време и обяснения. Всички останали се справиха бързо и ориентирано. Важно е да се отбележи, че става дума само за хора с нарушено зрение. За незрящите процесът на таен и самостоятелен вот е изцяло недостъпен, тъй като машините нямат говорещ софтуер и аудио изход”, заяви Петкова.
По време на симулацията кандидатът за депутат потърси и обратна връзка от всеки участвал гражданин, за да стане ясно и да се разбере как се възприема процеса на гласуване. Повечето от хората с нарушено здрение бяха удовлетворени от бързото и лесно действие, но част от тях се обединиха около препоръката да има предоставена възможност за избор на шрифт на 24 или дори 26 пункта.
„Важно е да се отбележи един факт, който е слабо известен и непопулярен когато се демонстрира гласуване с машина, а именно опцията „Настройки на екрана“. Наблягам на тази опция, тъй като в публичното пространство няма достатъчно информация за нея или дори липсва. А тя предоставя възможност да бъде уголемен шрифтът, както и да се промени контрастта, който също е от изключителна важност за хората с нарушено зрение. Именно тези две възможности се оказаха в полза (макар и недоснатъчна) на хората, които се включиха в симулацията”, допълни още Петкова.
Осъщественото тренировъчно гласуване на тази група сънародници отново показа, че за жалост пореден път незрящите ни съграждани няма да могат да гласуват независимо.
За съжаление в България са направени незначителни стъпки за подпомагане на хората с увреждания да изявят гражданската си позиция и активност чрез равно, достъпно участие в изборния процес. Необходими са множество конкретни действия за улесняване на достъпа до него, без непременно да се променя националното законодателство.
Корекции в нормативната уредба биха дали приемлива резултатност в осигуряване на достъпен изборен процес.
Предложения за преодоляване на техническите пречки са:
● подготвяне и приспособяване на информацията за дата на избори, основни правила и форми на гласуване спрямо различните видове увреждания сред избирателите (нуждите на незрящите, на хората с увредено зрение, с увреден слух, с увреждания на опорно-двигателния апарат и с умствени увреждания);
● сътрудничество за ефективното разпространение на информацията между публичните органи и организациите на хората с увреждания;
● достъп до официални съобщения на подходящ размер и на височина, информация в брайлов формат, достъп до жестомимичен преводач онлайн;
● откриване на телефонна линия за получаване на допълнителна информация;
● въвеждане на административна процедура, даваща възможност на хората с увреждания да сменят избирателната си секция;
● изработване на шаблони с брайлово обозначение и лесен за четене текст, които да се поставят върху бюлетината;
● машинно гласуване – съобразяване с височина (90-100 cm за хората в инвалидни колички и хора с нисък ръст), аудио изход (за хора със зрителни увреждания, респективно говорещ адаптиран софтуер), четивност (режим на висок контраст) и сръчност (бутоните върху панела да са с височина не по-малко от 2 mm, отстояние не по-малко от 2 mm, уникален релефен знак).*
Технологичният съвет към Съюза на слепите в България изработи подробно задание за достъпност до изборния процес на хората с увреждания, включително и незрящите хора. Писмото е изпратено от ССБ до Централната избирателна комисия, но отговор от последната няма. Предстои да бъдат обсъдени отново и разработени подробни предложения, съобразени с анализ на практиките в страните от ЕС, които да бъдат внесени за обсъждане в настоящата Централна избирателна комисия.
Представените предложения не изчерпват съществуващите и необходими изисквания за осигуряване на достъп на хората с увреждания до изборния процес. Започването на публична дискусия и обсъждания между експерти, публични органи и организации на хора с увреждания, дори и върху тези предложения като минимум, ще е знак за отговорно институционално поведение спрямо българските граждани.
*Из статията „Задават ли се поредните избори, на които незрящите за пореден път няма да могат да гласуват независимо?“, публикувана в сп. „Зари“, бр. 9, 2020 г., с автори Боряна Петкова и Иван Янев.