Данаил Георгиев, водач на листата на коалиция „АБВ – Движение 21“ в 11-ти МИР Ловеч, в интервю във връзка с предизборната кампания и приоритетите на коалицията в сферата на сигурността и външната политика.
Г-н Георгиев, какви резултати очаквате на предстоящите избори и с какво се отличавате от своите опоненти?
Очакваме най-малко да надградим резултата, който постигнаха кандидатите на двете партии Татяна Дончева и Ивайло Калфин на президентските избори през 2016 г. Това означава поне 5 % от вота на гражданите. От нашите опоненти ни отличава това, че сме хора, които не се увличаме по популизма и демагогията. От нас хората няма да чуят кухи обещания и откровени лъжи. Нито ще се поддадем на партизанщината да очерняме и клеветим опоненти без основание. В нашата предизборна кампания противопоставянето не е самоцел и не търсим сблъсъка и скандала като единствено средство, с което да изпъкнем. Всеки от кандидатите ни е личност със самостоятелна професионална реализация, авторитетът му е базиран на компетентност и реални постижения. Това ни дава възможност да предлагаме разумни, умерени, прагматични и изпълними решения. Като цяло, смятам че със създаването на коалицията между Движение 21 и АБВ създадохме солидна политическа сила, способна да провежда реални реформи, да участва ефективно в законодателната власт и в управлението на страната.
Вие сте специалист по външна политика, отбрана и сигурност, какви според Вас трябва да са приоритетите във външната политика на страната ни?
Смятам че интересите на страната ни в международните отношения следва преимуществено да бъдат реализирани посредством възможностите, които предоставя членството в Европейския съюз и в НАТО. Можем много по-ефективно и адекватно да участваме във вземането на решенията в Брюксел, стига да сме си подготвили достатъчно добре домашното у дома. Това означава предварителна подготовка за консултациите и преговорите. Така, че да може на заседанията представителите ни да стоят солидно, да могат да представят аргументирани позиции и да са способни пълноценно да участват във формирането на общите решения, а не просто да присъстват и да се съгласяват безропотно. Всичко това обаче не може да се случи, ако продължаваме с партийните и шуробаджанашки назначения в държавната администрация. В администрацията ни трябват компетентни и подбрани според качествата хора, а не партийни кадри на държавна хранилка. Само така ще постигнем отговорно управление и институции, служещи на хората.
Достатъчно ли е довършването на защитното съоръжение по българо-турската граница за справяне с нелегалните мигранти?
Мисля, че довършването на защитната ограда по южната ни граница е само една от възможните мерки. Трябва да се доизгради спешно, но на приемлива цена, при контрол и прозрачност върху разходите. Необходими са също допълнителни мерки по охраната като видеонаблюдение и термонаблюдение.
Справянето само със собствени сили с евентуален мащабен поток от мигранти ще бъде непосилна задача за страната ни. Необходимо е да потърсим по-силно и по-пряко сътрудничество с преките ни съседи сред европейските ни съюзници. Наши естествени партньори, не само по въпросите на миграцията и бежанците, са страните от Вишеградската четворка. Коалиция АБВ – Движение 21 се обявява за промени в Общата европейска система за убежище, така че да бъде предвидено справедливо разпределение на отговорностите между държавите членки. Т.нар. Регламент от Дъблин следва да бъде ревизиран за да не поемат единствено държавите на предна линия тежестта при обработване на молбите за международна закрила.
Каква трябва да бъде позицията на България по идеята за „Европа на различни скорости“?
Идеята за различните скорости в ЕС е спорна и неприемлива, тъй като променя същността на съюза като общност на равни. Отваря се възможност за разделение на държавите-членки на различни категории. Ще се изострят вътрешните разделения Север-Юг и Изток-Запад по въпроси като миграция, финанси, правосъдие и вътрешен ред.
Безспорно, ЕС има неотложна нужда от реформи, за да бъде преодоляна инертността към политическите, икономическите и социалните промени в света. Понастоящем за мнозина е под въпрос способността на съюза, в тази форма, да продължи да гарантира мир, стабилност и благоденствие за гражданите си.
За да запазим и развием общността, трябва да променим ЕС така, че да отпаднат съмненията, че институциите му са недемократични и че обслужват интересите на тясна група държави. Опасявам се, че въвеждането на различните скорости за движение ще закрепи точно това положение.
Същевременно няма основания някой да налага вето върху намеренията на някои държави членки за усилено сътрудничество. Европа на няколко скорости вече е заложена в Договорите и може да се използва като възможност, стига да е отворена за включване впоследствие на други държави членки.
ЕС има нужда все повече области да преминат за управление в общи органи, демократично избрани и пряко представляващи гражданите. Такива области са данъци и финанси, правосъдие, сигурност, външна политика, отбрана. Убеден съм, че развитието на съюза трябва да се случва чрез общ прогрес, на една писта.
България има интерес от засилване на интеграцията в ЕС, за да не изпадне страната ни в сива геополитическа зона, където без съюзническа подкрепа да бъде изложена на дестабилизиращи въздействия в борба за сфери на влияния между световни и регионални сили или територията ни да бъде използвана като буферна зона за възпиране на мигрантски потоци към Европа.
Изоставайки от общото развитие, рискуваме не просто да останем в периферията на съюза, а дори да изпаднем от него. Докарани сме до това положение от поредица некомпетентни управления, които бяха смирени и пасивни в Брюксел, докато подчиняваха българската държава на мафията и олигархията. Такъв тип държава е несъвместим с европейското членство и ако искаме да имаме общо бъдеще с другите европейски народи трябва категорично да отстраним партиите на статуквото от управлението на страната.