Държавата трябва да поеме грижата за децата със специални потребности чрез създаване на интегрирани консултативни центрове

Държавата може да поеме грижата за децата със специални потребности чрез създаване на  интегрирани здравно-консултативни центрове. Това обсъдиха вчера кандидати за депутати от коалиция „АБВ – Движение 21“ и представители на Сдружението на родителите на деца със Синдром на Даун. Сред другите мерки, които трябва да се предприемат, са преразглеждане и промени в поднормативната рамка на Закона за образованието и новата система за социално подпомагане.

„Основните проблеми, пред които сме изправени, са реалната интеграция на нашите деца и хаоса, в който попада всяко семейство, когато се появи едно специално дете. Законово децата със специални потребности имат предимство в приемането в детските градини и масови училища, но тяхното ефективно обучение там е под въпрос. Липсват ресурсни учители, а педагогическия състав в учебните заведения често е не само недостатъчен, но и неподготвен за работа с такива деца. В здравната система липсват и ясни критерии, по които ТЕЛК-овете да определят процента на инвалидност. В момента деца със сходни клинични картини могат да получат от 10 до 90 процента степен на инвалидност в зависимост от комисията, пред която са се явили, което според действащите социални плащания от началото на календарната 2017-та оставя семействата с различно финансово подпомагане от страна на държавата, тъй като месечната помощ е обвързана с процента на експерното ТЕЛК решение и това ощетява децата ни.“, заяви председателят на сдружението Тони Маринова.

Идеята на коалиция „АБВ – Движение 21“ е в интегрираните здравно-консултативни центрове да се осъществяват  информационни, обучителни, консултативни и социални дейности още от самото раждане на дете с проблеми в развитието. По думите на Лидия Чорбанова, водач на листата за Хасково и експерт по майчино и детско здраве, здравните услуги и психологическата консултация ще се предоставят от квалифицирани специалисти – лекари, социални работници и психолози, както в центъра, така и в дома на семействата.

Участниците в срещата бяха единодушни, че ако се инвестира в едно дете със синдром на Даун с обучение и постоянна работа за неговата социализация, то се превръща в пълноценен човек. „Истината е, че тези хора могат да работят и да бъдат самостоятелни. Държавата е тази, която трябва да вземе решение дали те ще й тежат или ще й бъдат полезни“, заяви Тони Маринова. Тя даде пример с голяма верига хотели, в които успешно работят служители със Синдром на Даун.

Бяха обсъдени още различни образователни модели, които европейски държави прилагат в обучението на деца със Синдром на Даун.