Държавата може да поеме грижата за децата със специални потребности чрез създаване на интегрирани здравно-консултативни центрове. Това обсъдиха вчера кандидати за депутати от коалиция „АБВ – Движение 21“ и представители на Сдружението на родителите на деца със Синдром на Даун. Сред другите мерки, които трябва да се предприемат, са преразглеждане и промени в поднормативната рамка на Закона за образованието и новата система за социално подпомагане.
„Основните проблеми, пред които сме изправени, са реалната интеграция на нашите деца и хаоса, в който попада всяко семейство, когато се появи едно специално дете. Законово децата със специални потребности имат предимство в приемането в детските градини и масови училища, но тяхното ефективно обучение там е под въпрос. Липсват ресурсни учители, а педагогическия състав в учебните заведения често е не само недостатъчен, но и неподготвен за работа с такива деца. В здравната система липсват и ясни критерии, по които ТЕЛК-овете да определят процента на инвалидност. В момента деца със сходни клинични картини могат да получат от 10 до 90 процента степен на инвалидност в зависимост от комисията, пред която са се явили, което според действащите социални плащания от началото на календарната 2017-та оставя семействата с различно финансово подпомагане от страна на държавата, тъй като месечната помощ е обвързана с процента на експерното ТЕЛК решение и това ощетява децата ни.“, заяви председателят на сдружението Тони Маринова.
Идеята на коалиция „АБВ – Движение 21“ е в интегрираните здравно-консултативни центрове да се осъществяват информационни, обучителни, консултативни и социални дейности още от самото раждане на дете с проблеми в развитието. По думите на Лидия Чорбанова, водач на листата за Хасково и експерт по майчино и детско здраве, здравните услуги и психологическата консултация ще се предоставят от квалифицирани специалисти – лекари, социални работници и психолози, както в центъра, така и в дома на семействата.
Участниците в срещата бяха единодушни, че ако се инвестира в едно дете със синдром на Даун с обучение и постоянна работа за неговата социализация, то се превръща в пълноценен човек. „Истината е, че тези хора могат да работят и да бъдат самостоятелни. Държавата е тази, която трябва да вземе решение дали те ще й тежат или ще й бъдат полезни“, заяви Тони Маринова. Тя даде пример с голяма верига хотели, в които успешно работят служители със Синдром на Даун.
Бяха обсъдени още различни образователни модели, които европейски държави прилагат в обучението на деца със Синдром на Даун.