Предметът „История на България“, преподаван в училище следва да бъде основен механизъм за изграждане на родолюбиви, достойни и честни граждани на Република България. Това смята кандидатът за народен представител в 24 МИР София д-р Иван Янев. Според него обучението по история трябва да се провежда само по един утвърден учебник за съответния клас, с неограничен брой учебни помагала, които също да имат санкция от държавата.
Категорично се обявявам за спиране на експериментирането на този най-съществен елемент в образованието на българските деца, което продължава вече повече от четвърт век. Порочната практика за писането на множество учебници за един и същи клас, които дават различна представа за един или друг период от историята трябва да бъде преустановена. Историята е една и тя трябва да се изучава посредством един учебник определен от Министерството на образованието и науката.
Д-р Янев, счита че политическото вмешателство при оценките, които историята дава на един или друг отрязък от българската история трябва да бъде спряно. Такива невралгични исторически точки са 5-вековният османски период и 45-годишният комунистически период. И за двата посочени периода се дават диаметрално противоположни оценки, които са най-вече плод на задкулисна политическа интервенция, в зависимост от моментната управленска конюнктура.
Децата ни трябва да знаят историята в своята пълнота, представена от историците професионалисти, а не от политическите псевдоисторици. Децата ни трябва да знаят, че 5-вековният османски период е османско иго или най-малкото османско владичество. Те трябва да знаят, че нашите възрожденски поборници за свобода са изпитвали толкова осезателно гнета на османската империя, че са го сравнявали дори с робство. Те трябва да знаят всичко това без да се манипулира историята, без да се захаросва. За 45-годишният период, те трябва да знаят и плюсовете и минусите, а не избирателно да им се посочват факти и трактовки.
Децата трябва да изучават история, което означава, че е недопустимо да се изучават събития случили се в близките години, защото тогава не става дума за история, а за пропаганда. За да има адекватна историческа оценка, трябва да има достатъчна времева дистанция.
И накрая, нашите деца трябва да изучават пробългарска история, основана на толерантност, но и на самоуважение, достойнство и чест. Те трябва да излизат от училище осъзнати, горди граждани на държавата си, които да са готови да дадат интелекта и силите си за своята родина.
Всичко това може да се постигне единствено чрез пробългарско и унифицирано обучение по история на България.