Да изясним какво разбираш под “ляво” и какво под “дясно” – и, по-специално, в български условия.
Мисля, че няма защо да променяме постулатите за “ляво” и “дясно”. Въпреки че уточнението ти е съвсем на място – в българските условия те са силно изкривени. В началото на прехода “лявото” беше възприемано като нещо ретроградно, нещо, което дърпа към миналото. “Дясното”, съответно, като нещо прогресивно и новаторско. Мнозина бяха симпатизанти на дясното, считайки, че по този начин подкрепят новото и прогресивното – без реално да се замислят къде ще бъдат те в едно дясно конструирано общество.
Съвсем грубо казано, дясното не трябва ли да е консервативно, а лявото – либерално и вечно настроено за промени в социалната стратификация?
Да, обаче при нас левицата е консервативна. Левицата е миналото, левицата е статуквото, левицата е онова със 120-годишна история и определени правила за поведение и норми, създадени в продължение на много години – и, съответно, нашата левица е далеч от модерността.
Същевременно обаче тази консервативна, status quo сила си служи с левичарски дискурс, в което според мен има нещо перфидно, да не кажа цинично.
Аз не го разглеждам като цинично – макар че, разбира се, винаги е имало хора “вляво”, които цинично рецитират идеологеми, без да вярват в тях и без въобще да се свързват духом. В левицата впрочем и сега има хора, които чистосърдечно вярват, че е достатъчно да искаш светът да бъде устроен “справедливо и солидарно”, без да се замисляш дали живият живот отговаря на лозунгите, които рецитираш. В същото време десницата някак си неестествено, докогато съществуваше ОДС, рецитираше на свой ред консервативни лозунги. Те не им отиваха – както днес ГЕРБ определено не може да бъде нищо дясно. Хайде да си го кажем: ГЕРБ е прислугата и присъдружните на бившата комунистическа номенклатура и по тази причина старите олигархично-партийни величия вляво гледат на тях като на “наште хора”. В някои случаи като на много “по-наште” дори в сравнение с хората в БСП.
Излиза, че едно друго цинично наблюдение – на Каракачанов, че оста “ляво-дясно” е параван за наивници – е вярно.
Да, точно така. ГЕРБ са десни само по една причина – че са членове на ЕНП, където някой хитро ги е пробутал. По този начин те са “запушили” дясното откъм международна подкрепа, признание и възможности за подпомагане – и, съответно, развитие. А пък лявото са го “запушили”, защото всъщност това са “наште хора”.
Всичко това – щедро пресолено с де юре ЕНП, но де факто леви, предимно популистки действия и говорене.
Абсолютно си прав. Там се говори по един народняшки начин, който никак не може да бъде приет като консервативен и десен изказ на богати, преуспели хора с визия за бъдещето. В интерес на истината, българинът не иска да си представя богатия, десен, консервативен човек в анцуг.
Ако изобщо приемем, че е мислил по този въпрос.
На хората в анцузи се гледа като на временно богати. Като забогатели ей така, заради конюктурата. А не като на хора, които излъчват класа, традиции, ниво.
Не е ли някак парадоксално, че масата вече четвърт век не разви културен инстинкт за властово разстояние? И още нещо, което ме занимава: видът несъзнателна “постфеминизация” на българското мислене (особено с успеха на плебея Борисов) – т.е. ако приемем опростено, че мъжете се интересуват от факти, а жените – от чувства.
За какво им е властово разстояние?! ГЕРБ, де факто, изземват политическото пространство – и си правят бизнес вътре, с върхушките. Експлоатират непроменената нагласа, създавана в продължение на много години от “партията-ръководителка” – т.е. и днес на българина някак си много естествено отвътре му бликна усещането, че той се чувства много по-добре при една партия, която да следва, в която да са нашите хора с каскетите, и всичко е шест. Но всъщност българското общество е устроено дълбоко несправедливо – и смятам, че това не е само ляв проблем. Макар че левицата има като императив “борбата за справедливото общество”.
Добре, а какво би трябвало да е “дясно”, но преведено на разбираем език?
Че когато си работил повече, и си по-умен, и си по-кадърен, и по-модерен – се предполага, че е справедливо да бъдеш по-богат. Но в същото време смятам, че ние всички трябва добре да се замислим дали е справедливо 1% от човечеството да държи огромен процент от материалните му блага.
Безспорно не е справедливо – но това е все едно да кажем, че не е справедливо юни да е толкова дъждовен. Т.е. не разбирам постулата, а и идеята за излаз.
То няма сто възможности за поправяне. Огромната част от тези възможности са чрез преразпределение – при което по-богатите, по-умните, по-можещите ще си платят за спокойствието, за уреденето общество, за мотивираната работна ръка, за възможността тя да бъде квалифицирана. Но не поради благоволението на богатия работодател, а поради една система, която осигурява едно минимално ниво на образование и здравеопазване, които да бъдат достатъчно задоволителни и съобразени с развитието на света, с постиженията му, с нуждата от достоен живот на всеки.
Аха, австрийско-немски “модел”. Но за него – ако позволиш да се пошегувам – трябват някакви дреболии като хабсбургска история, Свещена Римска империя и т.н. Нашият “Зигфрид” си мисли, че като убие дракона и спаси Брунхилда, това стига за безсмъртие, и може спокойно да се оттегли на водна чаша ракия – като традиционно пропуска “неприятности” като работната етика, усилия, как да се работи не къртовски, а интелигентно и т.н.
Всъщност е просто – вместо да стимулираме у хората желание всеки да бъде капиталист, какъвто не може да бъде и никъде не се случва така, ние трябва да вплетем масата в желанието за достоен живот. Така ще успеем да избегнем гетата, невъзможността стотици хиляди възрастни хора да посрещнат най-елементарни потребности, ще се постараем да дадем шанс на младите поколения – които, независимо от какво социално стъпало тръгват, да получат едно ниво на живот, на образование, на здраве, което да им помогне да имат нормални отношения. Защото сега социалното разслоение у нас е родено на грабителски принцип, а не на базата на честно състезание. И хората реагират болезнено на този дефицит на справедливост – да се преразпределя една държавна собственост без грам усещане за това какво е редно и какво не; хората, които са я изградили, какво получават и какво не; как да се запази технологичното ниво, работните места.
И най-несправедливото, ако питаш мен (защото иначе за икономиката, приватизацията и т.н. може много да се спори) – великолепната днешна диктатура на простите.
Да. Несправедливо е в момента толкова неграмотни хора да осъществяват контрол върху държавата. Знаеш ли какво си мисля – че през 90-те, в началните години на прехода, не беше възможно такива неграмотници да яхнат държавата. А сега това не само е възможно, но се приема с абсолютно търпение от хората – даже, бих казала, с известна обреченост.
Нещо повече – със симпатия.
Да, както жертвата към палача.
Като бивш “играч” вляво, как гледаш на по моему срамния и безкрайно циничен жест на БСП да поднесат цветя на паметника на Живков?
Прочитът на хората в БСП не е като прочита на обществото. Обществото смята, че това е израз на ретроградност и на завръщане на партията в миналите времена. А аз мисля, че това е част от вид реверанс на новото ръководство към всички възможни посоки. Да се харесаме на всички. На най-старите, на младите, на близките роднини на партийните величия и т.н.
Но веднага Волтер в неговия “Философски речник”: когато се опитваш да се харесаш на всички, най-вероятно всички ще те намразят.
Да, и така и ще стане. В момента те имат проблем с едно вътрешно тежко разделение, каквото никога не е имало, дори когато се деляха на червени бабички и червени мобифони. Но в БСП царува едно особено мислене – тип “нас не ни интересува какво мислят хората, това си е нашата партия”.
Този вид жест не слага ли край на една цяла ера на самовъзприятие в самата БСП? Т.е. 1990 се отричаме от Живков, ще правим “модерна” соцпартия, а сега – обратен, скудоумен идеологически завой към “наследството”? “Стесняване, стесняване, стесняване”?
Без съмнение. Ще дам пример – всички ние сме ходили на погребението на Тодор Живков като депутати от левицата, и това някак си беше задължително. Внучката на Тодор Живков беше два мандата депутат (човек с несъмнени качества, иначе), но с това се изчерпаха реверансите към бившия режим. Сега сме 2016 – и цветята за Живков са де факто ревизия на курса, поет след 90-та година, който осъди живковизма, както напомняш. Но тук има и друг момент, който някак се поизгуби – че българският народ избра бодигарда на Тодор Живков и никога не е обсъждал какво говори този бодигард за Тодор Живков. Бодигардът не е спирал да флиртува с привържениците на Живков и с роднините му. Което ни води към близостта на БСП и ГЕРБ, откъм бившата комунистическа номенклатура. Аз затова смятам, че няма смисъл да говорим за ляво и дясно, защото в България и двете са размити и мними. ГЕРБ с леви послания, с клиентелистки и де факто ляв електорат, са се записали в ЕНП; в същото време най-богатите хора членуват в БСП по традиция и наследство.
Ерго, трябва нова разделителна линия – между статукво (ГЕРБ, БСП, ДПС) и опозиция. Къде минава тя?
Без значение дали партиите са с претенции за леви или десни, те трябва да вършат реални неща. И трябва техните политически действия по ключови въпроси – административни, законодателни, организационни и т.н. – да имат реални резултати. Иначе хората придобиват представа, че между лявото и дясното няма никаква разлика, защото те сега нямат разлика във фактическите си действия, просто пребивават в кабинетите и администрират някакви министерства – без да може да се отдели ясна политическа линия. Например – какво ще прави в здравеопазването левицата, какво ще прави десницата и т.н.
Как да се измъкнем от питонската прегръдка на държавно захранвания и дирижиран бизнес?
Един политолог вчера ми развиваше теорията, че трябвало да се чака еволюцията и новите поколения. А аз си представих, че след още 6 години ще са минали два избора за парламент, един и половина за президент и два за местна власт, и аз вече ще бъда фактически в пенсия – и се ужасих. Т.е. това чакане да дойде Годо не е свършило работа на никого. Смятам, че във върховните изпитания на нацията нещата не са изглеждали по-малко безнадеждни. И са се намирали хора, които разбират, че съпротивата започва в условията на безнадежност. И се започва от хора, които не искат бързи резултати и не искат триумф в кратки срокове.
Да, все още му викат “стратегическо мислене”.
Но трябва да се започне. “Движение 21” е такъв проект. Той се бори за справедлива държава, иска да използва потенциала на цялата нация, за да може да вдигне нивото многократно и да направи България модерна и добре поставена в съвременния свят.
Говориш за революция, а не за еволюция. Но в реалността трябва да се обединиш с поне 4-5 други политически субекта, за да произведеш дори най-дребно революционно действие.
Аз през цялото време говоря за съмишленици. Или, както аз ги наричам, “съотборници”. А не клакьори от трибуните, които да викат “браво”, ама ние на игрището да сме малко.
Съзираш ли Слави Трифонов съзираш като възможен съотборник – ако, разбира се, заяви (сам или чрез санкционирана от него формация, което е по-вероятно), че действително ще участва в политическия процес?
Слави Трифонов и сега участва в политическия процес. Всъщност той много отдавна участва, поради трибуната, която има. Но аз се опасявам, че Кънчо и Сънчо хлъзгат Слави към политически субект. Игнорирайки факта, че той ще си загуби трибуната. А като си загуби трибуната, само за няколко месеца вече няма да е ясно за какъв субект ще става дума.
А сега ясно ли е?
На Слави проблемът му е, че има много хора, които се мъчат да го манипулират. И тъй като той досега няколко пъти се е поддавал на тази работа, е съвсем естествено да се поддаде пак.
Само че той има отбор от интелигентни момчета, а и сам той не е за подценяване – т.е. едва ли ще се повтори провинциалното фиаско на Бареков.
Не е така. Той може да има сценаристи, те може да напипват определени обществени проблеми, но политиката е една много по-сложна организация, много по-сложна от това да напипваш проблеми – в противен случай най-големите играчи ще са няколко политолози. Както виждаш – не става. Отборът иска различни постове, различни умения, комбиниране на тези умения, а това, че те са по-умни от хората около Бареков, няма да ги предпази, ако трябва ей сега да направят една политическа партия, която трябва да излъчи листи. И можем да се обзаложим, че в листите същите ще му набутат същите “селекционни”, както ги набутаха на царя и на Бареков.
Същата клиентела ли?
Ами да. Същите “свои хора”. Бареков прави парламентарна група и след един месец се оказа, че Ковачки му ги взел. Наемници, които могат да играят за всеки. Те си представят, че няма никаква принадлежност към отбора. Да, ама не съвсем. Значи, има правила за смяна на отбора. Но така да ходиш като номад – един месец си влязъл с Бареков, след един месец си от Ковачки, а след още един си се преименувал, после си някакъв друг, после си сменил представителите в комисиите, после сте си извадили очите… А всъщност търгуваш с депутатския си глас през цялото време.
Позволи ми да не се съглася за Слави. Както казах, той разполага със старателно отглеждан вид “think tank”, който не бива да се подценява. Но ето нещо по-важно – как плутокрацията, да я наречем, която е предимно лява (пак ГЕРБ-ДПС-БСП), би допуснала изобщо нова разделителна линия, за каквато споменахме? Дори и центристка? Как да се преборим с “дяволската хармония” на Шаламов?
Съставянето на алтернатива изисква огромни човешки усилия. Тези човешки усилия могат да дойдат само от хора, които имат обективна потребност. Навремето имаше една дума – “саможертва”. Тя сега е презряна. А истината е, че без саможертва няма как да стане. Значи имало е време, когато хората са жертвали живота си, ние сега не сме готови да жертваме минимално усилие. Всеки за всяко нещо ти казва, че трябва да му платиш. Да контролира честността на изборите, които ще му дадат новите управници, той казва, “о, дай 50 лева”. Добре, тогава какво искате? Кому е нужна тази алтернатива? Без усилие и саможертва не може да стане нищо.
Вижте първа и втора част от интервюто на Ивайло Цветков със Татяна Дончева.