Трябва да има оценка на увреждането, а не на работоспособността на хората с увреждания

Пълноценното и равноправно упражняване на всички права от хората с увреждания е сред приоритетите на ПП „Движение 21“, поради което категорично се противопоставяме на трайно наложилият се управленски прийом „разделяй и владей“ спрямо тези членове на обществото ни. Управляващите заявяват, че ще вземат от пенсиите на хората с увреждане и с тези пари ще увеличат пенсиите на другите пенсионери. На практика една група хора се настройва срещу друга – и двете едва оцеляващи в днешните условия. Не можем да оценим това намерение по друг начин, освен като антихуманно.

По време на предизборната кампания, както и следизборно, се разпространяват и се внушават откровени неистини като тази, че един милион хора с увреждания получават пенсии.  Хората с увреждания, които получават пенсии, са малко над половин милион. Не престават внушенията, че хората с увреждания, които всъщност са най-уязвимата част от обществото, са едва ли не спирачката за развитие в социалната сфера.

Смятаме за неуместен моделът, наследен от комунистическия период на управление, при който хората с увреждания получават пенсии. Средствата, които хората с увреждания получават от държавата, следва да бъдат под формата на социална подкрепа, за да имат възможност пълноценно да участват в обществения и икономическия живот наравно с останалите граждани. Предназначението на тези средства е за частично компенсиране на увреждането, а не за оцеляване.

В тази връзка, следва да бъде отхвърлена идеята да бъде спирана пенсията на човек с увреждане, който работи. Тази имитация на реформа ще доведе до незначителен финансов ефект, ако това е основният мотив, тъй като броят на работещите хора с увреждания е малък. Не бива да продължава повече последователно следваната политика на рестрикции към тази група хора, чрез която им се отнемат жизненоважни средства.

Смятаме, че предприеманите управленски мерки трябва да бъдат насочени към реално решаване на съществуващите проблеми, а не да потвърждават съмненията, че целта на „реформите“ е най-уязвимите членове на обществото още повече да бъдат притискани в ъгъла.

Редуцирането „на хартия“ на хората с увреждане, за да се спестят средства, не може да бъде ефективна мярка. Административното „оздравяване“ на редица хора с увреждания, в чиито ТЕЛК решения се вписва по-малък процент загубена работоспособност, автоматично ги изхвърля от системата на НОИ за получаване на пенсия. По този начин за тези, които няма вече да получават и без това малките пенсии, се отваря въпросът какво ще правят с живота си?

Фалшивите инвалиди не би трябвало да се вменяват като вина на реалните хора с увреждания. Но тъй като правителствата не могат да се справят със злоупотребяващите, прибягват до елементарната мярка – орязване на средствата „на калпак“.

Оповестеното предложение за промени в експертизата на работоспособността – да се оценява всеки човек с увреждане какво може да работи и какво не, е крайно дискриминационно. По същата логика трябва и хората без увреждане да бъдат подлагани на такава експертиза, тъй като не всеки човек може да работи като хирург, инженер, ядрен физик и др.

За да има реална реформа, философията за оценяване на хората с увреждания следва да бъде различна. Трябва да има оценка не на работоспособността, а на увреждането. Единствено чрез оценка на увреждането може да започне градивна реформа в тази сфера, с която  се цели справедливост и реален прогрес.

Обръщаме внимание, че за да се реформира устойчиво социалната сфера, в това число частта ѝ, касаеща хората с увреждане, трябва да има широко политическо съгласие между управляващи и опозиция. Това е тежък ресор, чиято реформа неминуемо надхвърля хоризонта на един управленски мандат. Ако не бъде гарантирана приемствеността, сметката отново ще бъде платена от най-уязвимата част на обществото – хората с увреждане.

Призоваваме управляващите да не предприемат действия от позицията на силата, а да открият широк и честен обществен дебат, в който да се включат всички заинтересовани страни, включително и потърпевшите, защото в противен случай думите „живот“ и „оцеляване“ ще продължат да са синоними за хората с увреждане.

Работна група по проблемите на хората с увреждане към НИС на ПП „Движение 21“