Енергетиката ни отново е бойно поле. Бизнесът протестира и зае твърда позиция. И с пълно право – цената на електроенергията за индустрията е една от най-високите в Европа, много по-скъпа например от тази, която плащат немските фирми. Няма как в тази ситуация да имаме конкурентна икономика. Българските индустриални производители се опитват да конкурират европейските при лоши условия и за сметка на натиск върху работните заплати. Не е това базата за модерна икономика и устойчиво развитие. Крайно време е дойната крава да покаже характер на бик и да притисне в ъгъла тези, които се опитват да я убият. Този, който плаща сметките, трябва да започне да определя правилата.
Нека е ясно, че подготвеният от правителството и КЕВР план за действие не е нито пазарен, нито има логическа от гледна точка на ползи крайна цел, напротив, ще доведе до още по-голямо обостряне на ситуацията и до ново бъдещо повишение на цената на тока. Разбира се, има и алтернативи за намаляване цените на електроенергията, какъвто е и националният интерес.
Без да претендира за пълна изчерпателност, настоящият чисто икономически анализ разглежда енергетиката в по-мащабен план, а именно като част от икономиката на страната, и то такава, която може да помага или да пречи на развитието ѝ в зависимост от това какви решения се вземат.
Нека като начало развенчаем някои от митовете за българската енергетика:
Мит №1: Цената за потребителите е субсидирана
Не само че това не е вярно, а е и нагло да се твърди. Всъщност чрез лошо управление, корупция и сключването на изключително неизгодни договори за гарантирано изкупуване на енергия от някои производители енергийният микс се е влошил до степен, до която единствените печеливши са производителите с нереални, субсидирани цени и ЕРП-тата. Всички те са субсидирани от потребителите чрез високи, командно наложени крайни цени, а останалите – губещи. Нека не забравяме, че в крайна сметка загубите на НЕК отново ще бъдат компенсирани чрез тези цени или от държавата – респективно от данъците, които плащаме.
Мит №2: Увеличаването на потреблението на газ е някаква алтернатива с положителен икономически ефект
Природният газ като вносен продукт само увеличава енергийната зависимост на страната, влошава платежния баланс, създава много малко работни места и добавена стойност, като същевременно избутва местно произведената енергия и не на последно място влошава въглеродния баланс. След като ВЕИ ни бяха наложени с идеята за зелена енергия, използването на газ не е ли точно обратното? Още повече че цената на суровината е висока и това е основната причина за слабото ѝ навлизане в бита.
Използването на газ за комбинирано производство е необходимо за някои технологични процеси в промишлеността, но въпреки това този тип еленергия е скъп. Нека бъде ограничена до истинските необходимости.
Мит №3: При либерализиран пазар цените ще се повишат
Фундаментален проблем е, че истински свободен пазар в България скоро не се предвижда при подготвяния енергиен Франкенщайн с почти пълен монопол на НЕК и частни участници, привлечени на “пазара” единствено с привилегии и субсидии. При този сценарий на псевдопазар увеличението наистина е неизбежно.
А дали при ниско потребление на електроенергия, каквото имаме в България в последните години, относително висок производствен капацитет в енергетиката и спад на цените на енергоизточниците на международните пазари ще има скок на цената при истински пазар? Отговорът е очевиден – НЕ.
Мит №4: Намаляването на брутното енергийно потребление е нещо добро
Вярно е, че енергийният дял в БВП на България е най-високият в Европа, но също така е вярно, че ускорено намалява. Всъщност при така създадената ситуация намаляването на потреблението на еленергия увеличава цената, тъй като процентът на задължително изкупуваната енергия в микса е по-голям.
Отделно трябва да си зададем въпроса дали едно семейство, което не може да се отоплява през зимата поради ниските си доходи и е принудено да потребява минимално количество електроенергия, живеейки в тотален дискомфорт, е енергийно ефективно, или е просто енергийно бедно. В такъв случай на мен ми се струва, че ние фактически смятаме енергийната бедност за нещо добро.
Енергийният отрасъл е като всеки друг в икономиката и създава заетост, добри доходи и данъчни постъпления. Намаляването му води до обратния ефект.
Мит №5: Определянето на цените от “независим” КЕВР е някакъв пазарен принцип
Точно обратното, това е чист команден принцип, при който на всичкото отгоре цените се определят от производствените разходи. Това е същото, като да си купите стока, при която цената не се определя от търсене и предлагане, а от твърденията на производителя колко са му разходите. Истината е, че всеки ден купуваме стоки, при които производителите в конкуренция съобразяват производствените си разходи така, че да продават на цените, формирани от пазара. Тези, които не могат, отпадат.
Можем да продължаваме дълго в този ред на мисли, но нека все пак да очертаем и някои възможни решения, без претенции за изчерпателност или абсолютизъм.
Какви мерки са необходими:
– Пълна либерализация на пазара до 2020 г. чрез приватизация, свободен достъп до преносната мрежа, множество лицензирани търговци и отпадане на всички субсидии за производство на еленергия.
– Ограничаване на процента на изкупувана енергия от ВЕИ и новите ТЕЦ в Маришкия басейн и пускането на увеличаващ се процент от тяхната енергия на свободен пазар – постепенно до 2020 г.
– Увеличаване дела на енергията от АЕЦ в микса за сметка на горепосочените. Най-евтината енергия в България в момента формира едва 10,5% в сметката за ток на домакинствата с тенденция да стане 6,66%.
– Намаляване дела в микса на електроенергия от топлофикационни и заводски централи. Това изисква ревизия на реално необходимото потребление за технологични нужди и съответното намаляване на изкупуваната субсидирана енергия оттам.
– Изключването от топлофикационна услуга на жилищни сгради, където процентът на отказали се от услугата е по-голям от 35%. Там се отчитат и най-големите нарушения и аномалии в сметките, при които тежестта пада доста непропорционално върху ползващите услугата и те съответно постепенно задлъжняват. Това ще доведе до намаляване обема на изкупуваната скъпа еленергия от топлофикациите.
– Оптимизация на работата на топлофикационните дружества, включително чрез използване и на “гориво” от преработка на отпадъци.
– Увеличаване на потреблението на електроенергия при подобрена енергийна ефективност. Няма никакво противоречие, това зависи от следните фактори: Увеличено индустриално производство чрез индустриални инвестиции, включително преки чужд, при което при по-ниска енергийна себестойност на единица продукт все пак увеличението на производството е такова, че води до брутно увеличение на консумацията на еленергия.
– Забрана за използването на твърдо гориво за отопление поне в големите градове, тъй като то е огромен замърсител с твърди частици и води до значителен риск за здравето и здравен данък, който предстои да плащаме.
– Въвеждане на енергийни помощи за използване на електроенергия. В момента намаляваме изхвърлянето на вредни газове и CO2 в атмосферата чрез използването на ВЕИ, а в същото време субсидираме енергийно бедните да използват отопление на дърва и въглища, което реално тотално елиминира ефекта от първото. Не е ли по-добре да ги подпомогнем за ползването на еленергия чрез ефективно отопление?
– КЕВР поетапно да стане регулатор единствено на естествения монопол- електропреноса.
– Увеличаване на преносния трансграничен капацитет за достъп до външни пазари. Създаване на енергийна борса.
– Даване на някакъв вид облекчения и стимули на фирми, които са с изключително ниско ниво на енергийна себестойност в продукцията си (ИТ, финансов сектор, търговци на едро и т.н.), да потребяват енергия с много висок дял или изцяло от ВЕИ.
– Оповестяване на резултатите от дълго продължилите проверки на ЕРП-та. След много шум се стигна до пълно мълчание, а се появиха доста материали не само за признаване на фалшиви инвестиционни разходи, но и на практики за укриване на данъци.
– Създаване на обществен надзор за държавните поръчки в енергетиката.
– Спиране на масовите кражби на електроенергия чрез бързо въвеждане на Smart Metering устройства. Те от своя страна дават възможност на доставчиците да предоставят платформа на всеки клиент, който да има възможността във всеки един момент да следи енергийните си разходи и да ги контролира в зависимост от финансовите си възможности.
– Може да продължим и за зелени сертификати, търговия с CO2 емисии…
В крайна сметка опираме до това да има изцяло разработена програма и обсъдена и съгласувана стратегия, за да е ясно какво и кога предстои. Това би облекчило много и бизнеса, за който неизвестността е изключително утежняващ фактор при вземането на инвестиционни и оперативни решения и дългосрочното планиране. Ситуацията с енергетиката е стигнала предела на поносимост и политическите партии трябва да са наясно с това. Повече оправдания не може да има, ако искаме енергетика, която да помага за създаването на една конкурентна и силна индустриална икономика, а не тотално объркана система за узаконени кражби, която скоро ще се взриви в ръцете на създателите си.
* Авторът е икономически експерт в „Движение 21“
CV
Камен Иванов е завършил икономика в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Управлява собствени фирми. Автор е на част от икономическата програма на “Движение 21” и на идеята за въвеждане на 5-годишна национална програма за саниране на жилища, лансирана за пръв път от него по време на кампанията за извънредни парламентарни избори през 2014 г. Тогава той обяви, че е необходимо да се заделя годишно ресурс от минимум 1 млрд. лева за саниране на 3000 до 5000 сгради и изчисли икономическите ефекти от прилагането на програмата.