Спортът е необходимост и индикатор за развитието както на отделния гражданин, така и на обществото в неговата цялост. Той е един от основните елементи изграждащи националната идентичност.
Ако използваме общовалидни оценки относно равнището на спорта в отделните държави ще се обособят такива с високо развит спорт, други развиващи се в спорта и трети недостатъчно развити. Къде сме ние? Ще припомня само един от показателите да нашия спорт – олимпийските игри в Лондон – 2012.
Там завоювахме един сребърен и един бронзов медал. Върнахме се на нивото на постигнатото в Хелзинки 1952, когато резултатът бе същия. За сравнение в Сеул – 1988 постигнахме най-доброто представяне 35 медала, от които 10 златни, 12 сребърни и 13 бронзови. Все по малко деца и младежи спортуват редовно.
Държавното финансиране на спорта основно е сведено до разпределение на приходите от спортния тотализатор в съответствие с целите на изпълнителната власт. Няма държавни изисквания за спортна инфраструктура на населените места.
Първична правна основа за ползването на държавните и общински спортни имоти не поражда необходимите последици. Заличена е разликата в правните регламенти между социалния, стопанския и комерсиален спорт. Обобщено държавната политика в спорта от 1989 г. до сега не съответства на равнището и на развитието на съвременния спорт.