ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,
УВАЖАЕМИ ДЕЛЕГАТИ И ГОСТИ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,
Добре дошли на Конгреса на „ДВИЖЕНИЕ 21”.
Благодаря Ви, че днес сме заедно, че продължаваме заедно напред.
Благодаря Ви за енергията, която влагате, за да градим „ДВИЖЕНИЕ 21” като партия, която иска и може да реши проблемите на БЪЛГАРИЯ и обикновения българин.
България прекара четвърт век в „преход”. Всички ние, които в началото на промените бяхме в съзнателна възраст бяхме пълни с енергия и надежди за бъдещето, което ще даде възможност на всеки талантлив, трудолюбив, упорит, целенасочен, дисциплиниран човек да успее в начинанията си. Представяхме си пазарната икономика смътно и теоретично. Мислехме, че върховенството на закона, правовата държава, свободата на словото, свободните и демократични избори, установяването на демократични ценности и правила е въпрос само на желание и добра воля. Очаквахме да има трудности, може би и големи трудности от неизвестно за нас естество, особено в икономиката, но може би за максимум 5-10 години.
Те минаха отдавна. Отдавна живеем с усещането, че този „преход” няма край. В нацията се е установила апатия и чувство за безнадеждност. Напоследък доста хора в интелектуалните среди с отношение към политиката започнаха да си дават сметка, че сме „опасно близо” до времената, от които „тръгнахме”. Израз на тревогата им е и „Манифеста за републиката”, който се разпространява от 3 март тази година. Призивът им е да се съберат активни граждани, които са готови да работят за възстановяване на Републиката – всеки, където може, „отляво” и „отдясно”, с анализи, ангажименти, подписки, дискусии, протести. Трябва да си дадем сметка, че 25 години след началото на прехода сме се оказали не в НАШАТА ДЪРЖАВА, а в нейна имитация. Имитацията на държава не се управлява със Закон, а с изнудване, заплаха, прелъстяване и поквара, но използва лостовете на министерства, държавни учреждения и съдилища. В нея ненаказаното зло се превръща в правило, голата сила – в закон, наглостта – в мерило за власт. Институциите на държавата са взети за заложници и функционират като изпълнителни органи на мафията, в скрита подигравка с писаните закони. Мафията взема всичко, което й хареса – банки, бизнеси, публични средства, природа. И замества републиканския ред в мрачни феодални зависимости, за да превърне всеки гражданин в крепостен на олигархията.
Изправени сме пред колосален проблем. Той засяга всеки от нас- и ”примирените” и „непримиримите” , и „левите” и „ десните”, и „хората от партиите” и тези , които „мразят партиите”. Мафията и мутрите „навличат с лекота различни идеологически дрешки”. Проява на политическо късогледство е да не виждаш, че политическите различия по линията „ляво-дясно” ще имат разумен смисъл само в държава със здрав политически фундамент, а не в ИМИТАЦИЯТА НА ДЪРЖАВА. Иначе Модела „Кой” ще се усмихва от държавните институции, от присвоените чужди бизнеси, и от цялото медийно пространство, рекламирайки свободата на словото СИ.
ЛЯВО И ДЯСНО
Спекулира се в последно време, че „Движение 21” отрича съществуването на лявото и дясното в политическото пространство. Това е нещо, което е твърде далеч от реалното. Ляво и дясно винаги е имало, има и ще има. Но ние сме в ситуация, когато големият проблем в държавата надхвърля възможностите на лявото и дясното да се справят с него. Проблемът за мафията и мутрите е проблем както на лявото, така на дясното, така и на центъра. Както на парламентарните, така и на извънпарламентарните партии. Съотношението на силите е с голям превес на „здравите сили” срещу „здравия разум”. Това, което е нужно, е мафията и мутрите да бъдат отстранени от властта, ако искаме да има свободни и демократични избори, което е първият белег на нормалните демокрации, ако искаме да има нормален икономически живот, ако искаме да има стимул за всеки активен човек да работи за своя по-добър живот .
Ние считаме, че ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ на България, спъва както лявото, така и дясното, препятства целия обществен, икономически и политически живот. Това Е проблем и пред лявото, и пред дясното. Следователно той може и трябва да бъде решаван с участие и на лявото и на дясното.
За нас политиката е визия, организация и резултати. И ние сме готови за сътрудничество с всички политици, които имат такова разбиране за проблемите на България, независимо че принадлежат към различни части на политическия спектър.
Ние от „Движение 21” не желаем да произвеждаме лозунги, нито леви, нито десни. Желаем обаче да участваме в промени, които да доведат до нормализиране на политическия живот в рамките на следващите 4-5 години. Когато успеем да направим това, лявото и дясното ще могат да се развиват естествено, върху естествени интереси, върху хора, които изповядват съответни възгледи. И няма нищо страшно, че едните щели да принадлежат КЪМ ЛЕВИЯ, а другите – КЪМ ДЕСНИЯ политически спектър, стига да сме отстранили това туморно образувание върху България.
МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ
„Движение 21” направи своето бойно кръщение и на местни избори. Подготовката не беше лека. За някои резултатите бяха под очакванията им. Това обаче не бива да е повод за крачка назад, а напротив трябва да бъде мотив за още по-мобилизираща работа. Въпреки изборните измами в някои градове.
Явихме се самостоятелно в 83 общини от 265, т.е.в близо една трета от общините . Получихме 36 835 гласа в тези населени места, в които имахме самостоятелни листи . За съпоставка в тези общини , в които сме участвали на местните избори на Парламентарните избори 2014 г. сме имали 32 165 гласа. В 8 общини сме участвали в състава на коалиции, от които имаме излъчени и съветници /Карнобат, Видин, Генерал Тошево, Каварна, Септември, Самоков, Сливница и Раднево/, но не включваме тук гласове, които те са получили.
Обхванахме всички областни градове без Разград. Мога да кажа, че получените резултати превъзхождат тези на парламентарните избори. Но очакванията на много хора бяха по-големи и това трябва да ни убеди, че работата със структурите е много важна за добрия краен резултат. В този смисъл ниските резултати в някои от големите градове /Пловдив, Бургас, Стара Загора/ идва да покаже, че няма нищо, което да бъде предварително гарантирано, че резултатите от предишни избори, дори когато са били задоволителни, не са гарантирани за следващите избори.
По отношение на избора на кандидати – резултатите показват, че там, където кандидатите са били добре подбрани – уважавани, активни, професионално изявени личности, и които се възприемат по този начин от местните общности, резултатите са много добри.
За всяка партийна формация съществува опасност от правене на мними коалиции, които на практика прикриват местни комбинации на влиятелни кръгове, които нямат нищо общо с истинска коалиционна политика, и идентичност на партийните формации. Такава има и за нашата партия, която е още крехка. В тази връзка трябва да заявим, че „ДВИЖЕНИЕ 21” НЕ ТЪРГУВА И НЯМА ДА ТЪРГУВА С ПАРТИЙНИ ТАБЕЛИ . Там, където сме засекли такива опити, сме противодействали. В някои единични общини сме допуснали пробив и ще намерим подходящ начин да неутрализираме тези случаи.
Ако на парламентарните избори нямахме впечатление да сме значимо ощетени, то при местните избори, особено в някои общини, където предварително противниците ни бяха отчели възможностите за постигане на сериозен резултат от страна на „Движение 21”, бяха взели подходящите мерки. И фалшификациите отнеха съветнически мандати в редица общини – Варна, Първомай …
Не мога да подмина влиянието на ГЕРБ върху Висшия съдебен съвет и административните съдилища, като част от сегашната политическа ситуация в страната. В този смисъл изборите не са мерило за политическото влияние на кандидатите, защото фалшифицирането и подмяната на резултатите изкривяват картината и създават впечатление, че изборите са предрешени в полза на тези, които контролират централната власт, информационните масиви на ГРАО и „Информационно обслужване“.
Като партия даваме ясен знак, че не приемаме подобен род избори и ще положим всички усилия в рамките на възможностите си да препятстваме тези процеси. По този въпрос сме готови на взаимодействие с другите политически сили от всички части на политическия спектър, защото свободните и честни избори са първият признак на демокрацията.
Местните избори включиха в „Отбора на квартала“ много нови хора, за които това беше първа кампания, и които обичайно не знаят какво точно трябва да правят. Обаче имаше и хора, които считаха, че самото им записване в листите и появата им върху рекламните материали вече е достатъчно за резултата. Мисля, че вече и те са наясно, че това никога не е достатъчно. За резултати и на местни, и на парламентарни избори се работи много години. Постигането на задоволителна популярност е свързано с популяризиране на идеи и инициативи от страна на тези хора. Чрез „Движение 21” те могат да получат възможности да направят това, но в никакъв случай някой да го прави вместо тях , включително лидера на партията.
„Движение 21” не е лидерска партия. С нея се свързват много хора, които може да нямат голяма популярност , но историята показва, че всички нови лидери са започнали от неизвестността.
Партията ще продължи да дава път и стимул на нови хора. Естествено в по-голямата си част тези хора са млади, но възрастови ограничения няма. Особено за хора, които са уважавани и с напредничави виждания, защото за да се наложиш като професионалист също трябва време.
Вярвам разбирате, че всеки съветник на „Движение 21” ще бъде гледан „под лупа“. Нашите общински съветници трябва да подкрепят разумните решения на другите политически сили, но поведението им трябва да бъде като на опозиционни съветници, а не като присъдружни на ГЕРБ. Прояви на упражняване на функциите в конфликт на интереси се посрещат враждебно от обществото , от медиите и от ръководството на „Движение 21”. Надявам се всички съветници, избрани от името на движението да разбират, че ако искат по-трайна политическа изява , а не само 1 малка строителна поръчка , ще трябва да се съобразят с това.
Местните структури, дори и там където нямаме общински съветници трябва да положат усилия да прокарват инициативи, които са полезни за съответните общини през подходяща група съветници в общинския съвет. Коя ще бъде тази група и дали ще бъде нужно централата да посредничи в контактите, може да бъде обсъждано и съдействано, но до следващите местни избори ние трябва да сме се наложили като инициатори на полезни инициативи. И като хора, които могат да убедят местната общност че има нужда от тези инициативи, и че независимо, че нямат нужния брой съветници могат да ги прокарат . В няколко от общините ние имаме по един съветник. Поради правилниците на общините и на общинските съвети много често той е лишен дори от достатъчно информационно осигуряване за дейността на комисиите, в които не участва. Такива съветници не могат да бъдат особено ефективни за прокарване на полезни за хората инициативи. Всеки от тях трябва да търси партньорства с други съветници и групи, с неправителствени организации от населеното място, а и с местните медии за популяризиране на инициативи в обществото , за обсъждането им в общинските съвети и в малко по-продължителен срок за тяхното решаване.
ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Бихме откроили два проблема , които са особено значими. Това са практическото отсъствие на икономическа политика и отровен бизнес-климат. Управляващите са просто разпределители на обществени поръчки по утвърдени схеми. Най-голямо внимание, разбира се, се отделя за разпределението на бюджетните и европейски ресурси в публичните инвестиционни проекти. Почти всички такива проекти се печелят от много малко на брой фирми, оповестени напоследък и публично, във връзка с отмяната на няколко големи обществени поръчки лично от премиера и с разкритията около фирма „Агромах”. Чуждите строителни компании напускат, а българските се борят за място на приближени до правителството. Тези места обаче, са вече заети .
А какво става с фирмите, които се занимават с производство? Какво произвеждат? Къде го продават? От какво имат нужда? За това не се говори. Но покрай фалита на КТБ се преразпределиха много бизнес-територии. И пак в рамките на два кръга от мутрите и мафията.
Българският бизнес е разделен на правителствено приближен и правителствено отдалечен. Първият кръг получава обществени поръчки и недосегаемост срещу каквото трябва. Вторият се радва на конфронтационно отношение във всякакви проявни форми до фалирането му. Отмяната на приключили обществени поръчки по субективно усмотрение на премиера не срещна у нас дори недоумение, а още по-малко съпротива или протест. Няколко министри също последваха примера на примиера, макар и плахо и с оскъдни аргументи. Управляващите явно са решили, че така ще неутрализират някои черни точки, написани им в чужбина. Но всъщност така ли се управлява модерна държава? Може ли така тя въобще да функционира ? Все пак не сме в Средните векове.
От 2009 г. България трупа бюджетни дефицити. Само през тази година разходите за лихви по външните заеми са 774 милиона лева. В началото на март правителството пласира нова емисия държавни облигации за 2 милиарда евро. Рискуваме след 6-7 години да изпаднем в тежка криза поради огромни плащания по дълга.
Статистиката отчита все по-свито потребление, като резултат от намаляващите доходи на населението. Свива се инвестиционната и стопанската дейност, а правителството няма идея как да промени това. Имам съмнение, че дори не разбира нуждата от такава промяна. Липсват преки чуждестранни инвестиции. Нивата на безработицата остават високи , което товари бюджета с високи социални разходи. Според Евростат безработицата за миналата година у нас е била 10,1 % , а в Румъния – 6,7%.
Правителството не търси причините за сегашната икономическа ситуация, нито консултира възможните механизми за нейното преодоляване. Тези причини и механизми са икономически. Проблемите няма да бъдат решени нито с нов Закон за обществените поръчки, нито с Антикорупционния закон на Кунева –Борисов.
Никакъв Закон за обществени поръчки не може да помогне, когато мутрите и мафията контролират държавата и разпределят поръчките на самите себе си. Практиката с обществените поръчки се прилага вече много години. Сегашната децентрализирана система на провеждане на поръчки и търгове е пропита от корупционни схеми и сериозно оскъпява крайния резултат. Като бедна страна с ограничен финансов ресурс трябва да се замислим за сериозно рационализиране на разходите си. Централизирането на дейността по провеждане на поръчки и търгове и нейното електронизиране, при условията на силен и многостранен контролен механизъм ще даде със сигурност по- добър резултат.
Широко рекламираният антикорупционен закон Кунева- Борисов представлява компилация на три досега прилагани закона .
Никой не представя резултатите от прилагането на тези закони в продължение на няколко години, а в развитите демокрации това е задължително. Истината е, че тези закони са изкористени и превратно тълкувани и прилагани. Замислени като панацея срещу престъпността и корупцията, те се превърнаха в инструмент за политическо, икономическо и юридическо насилие над дребните риби от сивата част на живота и за разправа с конкуренцията. Законът за конфликт на интереси „роди” Филип Златанов и неговото тефтерче. Той беше дело на брюкселски чиновници, които не можеха да си представят практическото прилагане на творбата си. По Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност бяха осъдени близките и роднините на множество дребни правонарушители за кокошкарски престъпления, чието отражение върху криминогенната среда се измерва със стотни от процента. С новия антикорупционен закон вече се прокламират „свръхреволюционни” идеи за отнемане на всяко незаконно имущество , както и да е придобито / законно или незаконно/, където и да се намира / в страната или чужбина/, в чиято и да е собственост /на първия придобил или на някой друг /. В този закон са нарушени принципите на правовата държава още при създаването му. В закона няма яснота на множество ключови понятия, няма участие на страната, срещу която се води производството; държавата е освободена от задължението да доказва твърденията си, да проверява действителните източници на доходи. Цялата доказателствена тежест е стоварена върху лицето, срещу което се води производството и върху трети лица, които били свързани или контролирани от него. Това производство може да започва и по анонимни сигнали, и по публикации в „ свободните” медии и е свързано с тотално блокиране на сметки , собственост и др.
А един от първите отменени закони след промените бе Законът за собствеността на гражданите гл.3, предвиждащ аналогичен механизъм за борба с „ незаконно забогателите”. Той бе отменен като „мракобесен”. Значи и в законотворчеството сме се върнали към началото на прехода. Това не е политическа воля . Това е политическа немощ.
Какво „Движение 21” предлага :
- Преглед на правилата за осъществяване на стопанската дейност. Изчистване на евентуалните противоречия и неясноти в прилагането им. Безусловно придържане към правилата.
- Централизиране на всички обществени поръчки над определена стойност под всички форми на контрол
- Контрол върху бюджетните дефицити на държавните монополни компании и общините
- Икономическа политика , стимулираща производствените инвестиции и инвестициите във високотехнологични направления
- Подкрепа за експортно ориентирани производства и съдействие за излизане на трети пазари
- Целенасочена политика за привличане на стратегически инвеститори за организиране на производствена дейност с експортна насоченост. Подкрепа на всички инвестиционни инициативи , водещи до нови работни места и подобряване на експортния потенциал на икономиката
- Активизиране на Банката за развитие за привличане на външни финансови ресурси и облекчаване на достъпа до кредити за малкия и среден бизнес бизнес
- Въвеждане на електронното правителство в най-кратки срокове
- Регулярно възстановяване на ДДС и насърчаване на принципа на доброволно внасяне на данъчни задължения. Връщането на ДДС не е криминална дейност никъде по света. То е задължително за всяка нормално функционираща икономика. Спирането му за запушване на бюджетни дупки влияе негативно върху икономиката, защото създава трудности на стопанските субекти.
- Рационализиране и квалифициране на държавната администрация , обслужваща стопанската дейност
- Активно включване на търговските банки и заинтересованите субекти от частния сектор в цялостния процес на управление и усвояване на еврофондове.
- Координиране на основните направления на европейските фондове за подобряване на конкурентноспособността на икономиката ни
- Приоритет на образованието като условие за преодоляване на недостатъчната професионална квалификация на изпълнителските кадри за нуждите на стопанството. Възстановяване на средните професионални училища по базови направления и засилване на професионалната подготовка на учениците от общообразователните училища
- Въвеждане на дуална система за професионално обучение- обучение в практиката
- Европейското финансиране за развитие на човешките ресурси да бъде насочено към квалификация и преквалификация на кадри съобразно реалните нужди на икономиката
- Обвързване на държавното финансиране на ВУЗ с практическата реализация на подготвяните там специалисти
- Активна политика на държавните институции по отношение на производствените стажове на обучаващи се студенти в диалог с работодателските организации. Държавно съфинансиране на програми , обезпечаващи първо работно място на завършили висше образование
- Преосмисляне на механизмите за финансиране в здравеопазването и на досегашния „ търговски” статут на здравните заведения. В здравеопазването финансовата целесъобразност измести напълно медицинската целесъобразност. Сегашната ситуация , при която хората умират по домовете си без да знаят от какво трябва да спре.
СЪДЕБНАТА РЕФОРМА – КЛЮЧ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СПРАВЕДЛИВО ОБЩЕСТВО
Съдебната реформа е първото голямо препятствие в борба с мафията и мутрите, и абсолютна предпоставка за изграждане на нормална държава.
Ние от самото създаване на партията сме заявили, че без съдебна реформа Държавата не може да продължи напред. Ние сме едни от най-ярките защитници на идеята за радикална съдебна реформа. Наш екип работи по нов модел на съдебната система, но отчитаме реалностите, че от позицията на извънпарламентарна партия на нас не се гледа като на фактор и източник на идеи за реформата.
Ние обещахме подкрепа на всички политически сили, които са за реална реформа, включително на управляващите. Те разбира се не се възползваха от това, защото очевидно не желаят такава реформа да се състои. Управляващите не искат подобна реформа, защото считат, че тя ще ги застраши. Това, което управляващите се постараха да направят беше имитиация на промени в уредбата на съдебната власт, които по своето съдържание да не застрашат техните интереси и същевременно да послужат като отчет на опорни точки, зададени от Брюксел.
Оставката на министъра на правосъдието Христо Иванов във връзка с бламирането на внесените от него конституционни промени и двуличното поведение на ГЕРБ показва, че за съдебна реформа, за истинска съдебна реформа трябва да има по-широк консенсус. Ние губим историческо време в оправдания как” ни е нужно Велико народно събрание, каквото не можем да свикаме, поради това ,че не можем да гарантираме съдържанието на промените.
Мисля, че вече доста години говорим за идея, която може да обедини много широк спектър политически сили, които разбират необходимостта от дълбока конституционна реформа на съдебната система. Тя включва свикване на Велико народно събрание с предварителна договореност на основните политически сили, че ще се свика Велико народно събрание, за да отмени института на Великото народно събрание в Конституцията. Това е практически лесно, не изисква постигане на предварително съгласие по детайли, които са неясни и позволява след това да бъде редуцирано Великото народно събрание до обикновено, което да продължи работата по конституционните промени до постигане на съгласие по текстовете ,без да прекъсва обичайната законодателна дейност.
У сегашното правителство липсва добрата воля за такива промени и разбирането, че без такива промени не е възможно да се отпуши нормалното функциониране на икономиката, обществения живот, работата на администрацията. Защото тези промени не са необходими на мутрите и мафията.
„Движение 21” ще продължи да работи за постигане на консенсус по този въпрос между различни политически сили от различни части на политическия спектър, защото както по отношение на честните и свободни избори, така и съдебната реформа е един въпрос, който не е нито ляв, нито десен, а е съдбоносен за всички части на полотическия живот и за цялото общество.
След влизането ни в НАТО през 2004 г. и в ЕС през 2007 г. очаквахме ,че в областта на външната политика на България няма да имаме особени трудности. Проблемните въпроси ще се решават в рамките на съюзите , а ние като малък лоялен член ще ги възпроизвеждаме.
Животът ни опровергава. Самата Европа е изправена пред тежки предизвикателства на своята идентичност и сигурност. Начинът, по който реагират главите на най-влиятелните европейски държави е силно смущаващ със своята неадекватност. Мюсюлманските квартали в най-големите европейски градове, създадени преди 20-30 години се оказаха непознати , или недостъпни за местните полицейски служби и служби за сигурност и неподозиран източник на терористични заплахи. В същото време към Европа върви вълна от хора, за които нашите ценности и морал са чужди и неприсъщи.
Европа е изповядвала много години толерантност и мултикултурализъм, но това не е довело до интегриране на хората, заселили се преди това голямо преселение. У тези хора очевидно няма чувство за принадлежност към Европа.
Тогава какво ни се случва ? Какво трябва да правим ? Изправени ли сме пред
ВОЙНА НА СВЕТОВЕТЕ?
Не е ли това преселение, стигащо до нашествие заплаха за Европа ? За това, което нашите предци са градили векове?
Струва ми се, че Европа се нуждае от лидери, които да имат куража да видят реалностите, дори когато те противоречат на насадени в главите им аксиоми и догми. Решенията по въпросите на имиграцията на континента трябва да се вземат според здравия разум и инстинкта за самосъхранение, а не според правилата на политическата коректност и лицемерие .
Нужно е да се поставят нови общи условия – какви и колко хора може да приемем, както и че светските закони и правила ще са валидни за всички. Хора, които не приемат реда и начина ни на живот, пренебрегват ги и желаят да ги унищожат са опасни за Европа.
Службите за сигурност и отбрана на европейските страни трябва да работят в много по-тясна координация, да бъдат подготвени за наднационално обединяване, за да може по-ефективно да защитаваме континента.
Развитите и икономически силни държави трябва да поемат инициативата за преразглеждане на модела, по който се развива света.
Независимо от непрекъснатите дискусии и коментари за единни действия и солидарност на Европейския съюз в тази сфера, напредъкът засега е несъществен. Обратно – все по-ясно се очертава стремеж към национални мерки. Струва ми се ,че в близко бъдеще тази тенденция ще продължи и ще се задълбочи. Затова без да се деангажираме от усилията на ниво Европейски съюз, трябва да засилим защитата си срещу мигрантския натиск с всички средства, с които разполагаме. Същевременно следва да настояваме за сериозно и бързо преразглеждане както на Шенгенските правила, така и на социалните и хуманитарни мерки, които окуражават притока на хора, които не са заплашени, а търсят финансови и икономически облаги. Резонно е да приложим методи, сходни с тези на страни като Дания, а защо не и на страни извън Европейския съюз като Австралия.
Притеснително е, че през миналата година има 182% ръст на задържаните нелегално влезли в страната ни граждани на трети страни, което е 31 281 души. Задържаните чужди граждани са преди всичко икономически мигранти. Тревога буди и профилът на тези лица – повечето са неграмотни мъже на възраст между 18 и 34 години. Задържаните от Сирия са едва 15%. Увеличава се и броят на децата, изоставени от мигрантите – досега броят им е 1031. Тези деца според докладите са купени или отвлечени от Турция и се използват от тези мъже като средство за по-лесно преминаване през европейските граници и получаване на статут и социални помощи.
КОНФЛИКТИТЕ НА СИЛНИТЕ
По отношение на конфликта Русия – Турция. В условията на изострени националистически тенденции и амбиции за засилено влияние както от страна на Путин, така и от страна на Ердоган, отношенията им ще останат влошени за продължителен период от време. Опитите на Турция да привлече на своя страна НАТО към по-сериозна конфронтация с Русия едва ли ще постигнат сериозен резултат. България трябва да води много гъвкава и прагматична политика, насочена предимно към търговско-икономическите интереси и отношенията както с Турция, така и с Русия, като същевременно избягва въвличане в руско-турското напрежение. Що се отнася до апетитите към влияние в чувствителни за България сфери/ каквито имаше от дипломати и религиозни дейци/, срещу подобни амбиции трябва да се противодейства твърдо, но без излишен шум и прекомерна публичност.
По отношение на Украйна – интересите на България изискват възможно най-бърза и всеобхватна нормализация на ситуацията в Украйна, вкл. федерализация. В противен случай все по-сериозен става рискът от необратим разпад на страната, не само като национален, но и като икономически и социален модел. Нито Европейският съюз, нито останалите западни демокрации, разполагат с достатъчно политическа воля и финансови и икономически ресурси, за да тласнат Украйна към стабилизация, икономичечески ръст, демокрация и законност. Проблемът с Крим в обозримо бъдеще не може да намери взаимноприемливо решение и е най-добре засега да бъде „замразен“. Тъпченето на едно място на основата на взаимно изключващи се национални подходи само влошава перспективата не само за Украйна, но и в регионален план.
„Движение 21” е проевропейска партия. За нас спазването на съюзническите ангажименти е безусловно по отношение на НАТО и ЕС. Заедно с това ние считаме ,че ЕС се нуждае от смели и радикални решения, отчитащи интересите на ВСИЧКИ страни-членки, от създаване на необходимия институционален капацитет в областта на общата европейска сигурност, от ограничаване на бюрокрацията и далеч по-модерен начин за набиране на персонал и администриране.
И също така ние от „Движение 21” разбираме ,че големите държави не са агенции за благородство и висок морал, дори когато проповядват високохуманни и благородни цели. Малките държави като България трябва да отчитат реалистично интересите на великите сили на основата на фактите, и да анализират критично кое е истина , и кое илюзия.
ЗАДАЧИТЕ ПРЕД „ДВИЖЕНИЕ 21”
„Движение 21” е партия преимуществено на младите хора, на свободните професии, на дребния и средния бизнес в България. Запазваме разбирането си, че на младите генерации се пада нелеката задача да сбъднат просперитета на Родината ни. Ще продължим да работим за активизиране на по-младите поколения. Силната икономика ще доведе до социален просперитет, но без върховенство на Закона тя е невъзможна.
Ние от „Движение 21” искаме България да стане добро място за живеене. Затова обаче е нужно мутрите и мафията да бъдат отстранени от властта. Това ще бъде битка, на която е заложено бъдещето на България и нашето собствено. Успехът зависи от нашата далновидност и смелост , от умението ни да работим заедно с други политически партии и организации. Общата борба срещу мутрите и мафията за отвоюване на демократичната правова Държава не може да лиши от идентичност никого. От идентичност и лице може да те лиши само отказът да участваш в решаването на големи и тежки проблеми , от които зависи бъдещето на България.
Пожелавам Ви успешна работа по време на Конгреса!
Благодаря Ви за вниманието!