Приетите в последните седмици от Народното събрание промени в Изборния кодекс трябваше да отразят в законодателството резултата на вота на гражданите в референдума за въвеждане на електронно и дистанционно гласуване. Допитването показа значителна подкрепа за разширяване на възможностите съгражданите ни зад граница да упражняват правото си на глас и така да участват в обществено-политическия живот на България, да останат свързани със страната.
Отговорът на управляващите беше повече от неадекватен:
- Гласуването става задължително, но пък без предвидена реална санкция за неизпълнение на задължението;
- Неясен ангажимент за въвеждане на дистанционно електронно гласуване за всички гласоподаватели.
- Същевременно, при експерименталното електронно гласуване е отворена възможност със слаба организационна и техническа подготовка, без работещо електронно правителство, да се провали и компрометира електронния вот;
- Скандално и противоконституционно възпрепятстване за гласуването на българите зад граница – ограниченията на територията за разкриване на секции в чужбина водят до фактически ограничения за упражняване на активното избирателно право на гражданите.
Промените в Изборния кодекс нямат за цел да се преодолеят тежките недъзи на българската изборна система. Законодателят умишлено избягва съществените теми и истинските проблеми. Промените са замислени като конюнктурни мерки за решаване на настоящи и кратковременни интереси и потребности на някои от партиите в управлението. Свидетели сме на опортюнистични решения, родени в нискокачествен пазарлък за задоволяване на нечие его или дребни прищевки. Такъв подход към законотворчеството, и конкретно към изборните правила – да бъдат нагласяни спрямо интереса в предстоящите избори за президент на републиката, ще обърне закона а и обществените настроения срещу авторите.
Според нас, проблемите с контрола върху гласуващите и с манипулирането на резултатите – както в чужбина, така и в страната могат да бъдат решени с въвеждането на електронно дистанционно и на машинно гласуване – все теми, оставени извън обхвата на настоящите промени в Изборния кодекс. При добра техническа реализация, с необходимите гаранции за защита на свободата и на тайната на вота, ще бъде обезсмислено или сериозно затруднено масовото купуване на гласове. Ще се премахне субективната преценка за невалидност на бюлетините. Гласовете и преференциите ще могат се отчитат коректно – няма да зависят от броенето на изборни комисии и от допускането на човешки грешки.
Необяснимо и неприемливо е ограничението за образуване на избирателни секции в чужбина. С всяка изминала година се повишава избирателната активност зад граница благодарение усилията на държавните институции, участващи в организацията на изборите, както и на българските общности. Зачеркват се дългогодишните усилия по самоорганизация на българите по света, които с доброволен труд и граждански ентусиазъм изграждат мрежа от изборни секции, отговарящи адекватно на нуждите на диаспората по места.
Държим да напомним, че огромния брой живеещи в чужбина наши съграждани продължават да са данъкоплатци, а диаспората сумарно е най-големият инвеститор в страната – чрез изпращаните средства, с които помагат на роднините си тук. Голямата част от напусналите страната българи са млади, активни и инициативни хора, търсещи нормални условия за развитие и за живот – в държави, където личните качества се оценяват по достойнство и е много по-лесно да успееш с почтен труд. България има интерес да приобщава такива хора, а не насила да ги отчуждава.