Татяна Дончева: Министърът на туризма трябва да е визионер и експерт, който браншът припознава
July 6, 2021
Боряна Петкова: Необходими са действия за улесняване достъпа до машинно гласуване за незрещите хора
July 9, 2021

На фона на огромните социални неравенства, острата криза на здравеопазването и образованието в България, много политици изпитват неудобство да обърнат внимание на обществото, че Въоръжените сили вече системно са в невъзможност да изпълняват в пълен обем и за продължителен период поставените им от Конституцията задачи – да гарантират суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната. Алармата звучи официално в последните няколко доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили.

Без да се позоваваме на официална информация, лесно може да се предположат причините за незавидната ситуация: Старата и в лошо състояние техника и съоръжения; Слабата подготовка на личния състав поради малкото учения и тренировки; Незапълнените щатни бройки в бойните формирования. Всички те вследствие на системен недостиг и лошо управление на финансовите ресурси за отбраната на страната.

Едва ли има нужда да обосновавам подробно защо въоръжените сили са критично важен и незаменим фактор за укрепване на държавността. Тя е елемент от жизнено значение за защитата на националните интереси на страната в днешния променящ се и все по-конфликтен свят.

България не разполага с големи финансови възможности, а от инвестиции и модернизация се нуждаят твърде много сектори. Затова е важно разходите за отбрана да са в разумен обем, обективно и прецизно определени, както и добре обосновани.

Още в началото на следващия управленски мандат трябва да бъде извършен цялостен преглед на сектора за сигурност, в това число стратегически преглед на отбраната. Въз основа на осъвременената оценка на средата за сигурност, да се определят адекватно рисковете за националната сигурност, да се поставят цели и задачи пред въоръжените сили за справяне с външните рискове за сигурността.

Струва ми се че, наред с транснационалните заплахи като пандемии, промени в климата, международна организирана престъпност, тероризъм, миграция, кибертероризъм и др., ще нараства и вероятността от конвенционален военен конфликт в непосредствена близост до границите ни. Краткосрочните военни конфликти за постигане на военнополитически цели през 21 век се превърнаха в честа практика. Може да се очаква запазване и дори постепенно покачване на напрежението в и около т.нар. „замразени“ и „тлеещи“ конфликти (основно в Черноморския и Кавказкия региони). Борбата за влияние между страните от ЕС и НАТО, Русия и Китай ще зачестява и ще провокира нови вътрешно- и междудържавни спорове.

Оценките за състоянието на различните сектори в отбраната и военните способности трябва обективно да отчитат реалностите, за да бъдат предприети адекватни мерки за решаването на проблемите и страната ни да бъде защитена, без да разпиляваме финансов ресурс.

За да бъде обезпечена модернизацията на въоръжените сили, за привличане и задържане на личен състав, за обезпечаване на обучението и бойната готовност е необходимо разходите за отбрана да съставляват поне 2% от БВП на страната. В рамките на този бюджет делът на капиталовите разходи трябва постепенно да нарасне – приближавайки се все повече до 30 %. Това реално ще обезпечи модернизацията и превъоръжаването на ВС с ново въоръжение и бойна техника, за да преодолеем техническата и технологична изостаналост на Българската армия.

Ако нямаме съгласие и устойчиво спазване на този ангажимент, ще продължим да поставяме на риск здравето и живота на военнослужещите. Армията ще има все по-ниска бойна способност, което поставя под въпрос смисъла на съществуването ѝ.