Градската конференция на политическа партия „Движение 21“ в София избра свое ръководство на провелото се 20.03.2014 г. заседание.
За председател на градската организация на партията в столицата беше избран Симеон Славчев, а за членове на градския съвет на партията в София бяха избрани Георги Кардашев, Данаил Георгиев, Мария Мичева, Захари Захариев, Йоана Стоичкова и Йордан Славов
Място за Вашия коментар…Радвам се, че се правят опити НЕЩО ДА СЕ НАПРАВИ! Отчаян съм поради това, че опитите са многобройни /партии и движения/, а резултатите са никакви. Имаме едно непоклатимо единство от уж противоречащи си партии, окупирали властта, всяка с претенциите за спасител, но вместо към спасение, продължават да водят страната по пътя на разрухата. Имаме стотици партии, които не са съгласни със статуквото, но разединени, всяка една със собствено мнение, поради което не могат да се превърнат в алтернатива на досегашното управление. Фактът, че опозиционните партии и движения не са в състояние да излязат с единно мнение относно верния път за развитие показва, че те не виждат такъв път. Тогава, как народът да види в тях способност за прекратяване на наложения бандитски преход? В многобройните извънпарламентарни партии има много кадърни специалисти, но всеки в своята област – адвокати, икономисти, банкери, философи, артисти, сценаристи, музиканти, доктори, професори, анализатори и какви ли още не. Но никой не отчита, че да си добър във властта, не означава да си добър адвокат или банкер. Властта се дава, за да се управлява, не банка или промишлено предприятие, а НАРОД. Народът е най-ценният ресурс на държавата, а не „Южен поток“ или път „Белене“, нито пък „Бургас – Александруполис“. Но, народът /обществото/ е духовна категория. Състои се от хора и тяхното управление трябва да се подчинява на духовни закони. Има ли такива закони и ако има, КОЙ е техният АВТОР? ИМА!!! Но ние сме се отрекли от Него. Не ни харесват и Неговите закони. Избрали сме да живеем в условията на дива борба за съществуване, където царува беззаконието. Животът по законите на Бога ни се струва тежък. Считаме, че законите ограничават нашата свобода. Пътищата са само два – път на беззаконието, по който сме вървели и продължаваме да вървим досега, и път на законност. Ще тръгнем ли по верния път? А ще се яви ли някой, който да предложи на обществото да го поведе по правилния път? А дали обществото ще приеме? Това са въпросите, които чакат своя отговор.
Георги Крумов